(около и до) Кремиковски манастир

 Сряда. Половината от работния ден е свободен. Въпреки силния вятър рано сутринта, времето се стабилизира и много приличаше на ранна пролет. Може пък наистина на Атанасов ден зимата да отстъпва няколко крачки назад. Е, събирайки всички тези плюсове на едно място, реших, че ще се разходя до място, което не бях посещавала повече от 10 години, когато още не описвах скитанията си , а и тогава бяхме цяла група, което имаше други предимства. От автостанция "Изток", докъдето се стига с едни от най-редовните трамваи в София (22), изчаках само две минути и се качих на автобус 117. Интервалите му на движение вече са само на 23 минути, а не почти убийствените преди време 60, така че и да не проверите разписанието, няма опасност от това да се отегчите, докато чакате. 

Предпочетох да сляза още на "Разклона за Кремиковци" и да походя по полето покрай Чепинско и Кремиковски шосета, защото преди всичко, няма голямо движение на превозни средстава, а и защото имах нужда от повече ходене. Иначе, спирката отстояща на 2.400 км. от Кремиковски манастир (или 2, ако тръгнете по пътеката, вместо по асфалта) е "Ул. Света Петка". Имайте предвид, ако подобни събития са ви интересни, че всяка година на 1 октомври се организира поклонническо шествие от кремиковската църква "Света Петка" до споменатия манастир. Докато се разхождах, нямаше как да устоя на гледките по маршрута ми. 

Улицата, която ще ви отведе до манастира е "Георги Софийски" и няма опасност да се отклоните, колкото и да ви се иска, защото на забранените места има табели, които предупреждават за това. И така, вече виждах обителта, а отстрани, на поляните, пасяха коне. Само едно не разбирам - хубаво е, че си пазите имотите и животните, драги стопани, но редно ли е да пускате кучета, озъбени срещу туристите? Аз имам две и знам какъв е подходът към тях, но дали всеки би могъл да се справи? Ако ви е от полза - винаги имайте раница на гърба, застанете с лице към кучето/кучетата, отпуснете ръка с длан на горе и извикайте силно и категорично "Не!" Винаги върши работа. 

И така, ето че вече бях пред украсената с паун порта на манастира "Свети Великомъченик Георги Победоносец", веднага след която, вляво, ще видите чешма, изградена на 13.V.1995 г., и красиво изработена пейка. 

Преддверието към манастира е наистина впечатляващо: изключителните врати, на едната от които е изобразен архангел Гавраил, а на другата - архангел Михаил, както и красивите стенописи. Сякаш прекрачвам през прага на друго измерение и без очаквания, без бързане пристъпвам в двора на светата обител, където посетителите в работен ден се броят на пръстите на ръката, а служителите си вършат работата, без да пречат на никого. 

Няма потвърдени данни за изграждането на манастира, но се предполага, че това се е случило през Второто българско царство и е бил разрушен от османските нашественици. През 1493 г. войводата Радивой, от София, го е възстановил със собствени средства. 

Вляво от мен е параклисът "Свети Антоний Велики", изграден на 17 януари 2010 г. Предназначен е за богослужебните нужди на манастира през зимата, както разбирам от "Wikimapia". Параклисът се намира се намира точно преди входа на магерницата, която работи и през седмицата.

Точно срещу мен е старата църква, "Свети Георги", датира от възстановяването на манастира и обновена през 17 век. Стенописите са в различен от този на преддверието стил - зографите са били различни. Тя е била духовен център и в нея се е съхранявало Кремиковското евангелие, а и до днес се пазят триптихът с поменик и иконостас от 17-и век. Както гласи каменна плоча до входа на църквата, в една от килиите е било дадено едноседмично убежище на Димитър Стефанов - Казака, втори знаменосец на Ботевата чета, оцелял като по чудо в боя при Рашов дол, но след като бил предаден и заловен от заптиетата на Малич ага, бил убит, след подлагане на нечовешки мъчения. Около кръста на Казака е било навито зеленото знаме, което турците изгорили. По време на руската окупация, манастирската църква е била ползвана като конюшня, а през 50-те години на миналия век в манастира са били настанени военни, останали там цели 18 години.

Новата църква "Покров Богородичен" е била построена и осветена през 1908 година. Тук е запазена оригиналната Светогорската Богородична чудотворна икона (нейно копие е в Челопеченския манастир), както и няколко руски икони.

Когато излезете по пътеката пред новата църква, ще се убедите, че няма опасност да пригладнеете много - вляво е заведението "Манстирска скара", а вдясно има още едно, открояващо се повече с отглежданите там пауни и други птици.

Върнах се към преддверието, защото исках да посетя и паметника на Казака и забелязах, че току пред (на влизане - след) вратите има красив кладенец, който бях подминала.

И така, връщайки се на улица "Георги Софийски", продължих нагоре, по указателните табели и се озовах вдясно от парк "Димитър Стефанов - Казака", изграден от ветерани-алековци в периода 1976 - 1984 г. По стълби, подсигурени с дървен парапет, скоро бях пред паметника. 

Върнах се по вече споменатата улица, но и си посъкратих пътя по горските пътеки и след около 2 км. бях на спирката "Ул. Света Петка". Автобусът 117 се движи по разписание и по обратния път, скоро бях у дома, за да имам време да се приготвя за работа и да поработя все пак. 

Маршрутът си го биваше и съм доволна от изминатите километри и денивелацията , а още повече - от невероятните гледки. 

Източници на информация: табели и плочи около споменатите места и "Wikipedia". 

Манастир "Света Троица", водопад Варовитец, Етрополе

Град Етрополе никак не е далече от София и ако обявените в интернет разписания на автобусите бяха верни, би се превърнал в мечтана дестинация и за хора без собствен транспорт. Както и да е, поне на отиване, нямаше изненади и в 9:30 бях в автобуса, който тръгва от автогара Подуяне. В 10:40 вече бяхме в Етрополе и ако не беше наложителното изчакване на някакъв автобус в Правец, пътят би ни отнел само час. Въпреки това, гледките си ги бива и няма никакво напрежение.

Моята първа цел беше манастирът "Света Троица" и водопадът Варовитец, точно над него. Вдясно от автогарата е началото, от което се разклоняват не една или две пътеки, включително и тази, водеща към моята цел. Другият вариант е да помолите шофьора да спре при "T-маркет" и "Pepko", веднага след тях да завиете вляво, на V-образното разклонение да поемете вляво и да следвате табелите. Между другото, ще минете покрай хотел "Подковата" и конната им база - отбележете си го да се отбиете на върщане. Можете да хапнете вкусно превкусно и дори да не сте почитатели на ездата, да се насладите на гледките. 

И така, изкачвайки пътека, която не ми се стори толкова стръмна, се оказа, че денивелацията си я е бивало. След 4.5 км. бях пред манастира "Света Троица". Той е основан през XXII век, за което свидетелстват двете каменни плочи с надписи, зазидани в основите на църквата. В периода XVI - XVII век в манастира е основана и действа Етрополската книжовна школа, превръщайки обителта в най-големия книжовен и просветен център на България. Основната работа на книжовниците е била да преписват богослужебни книги. Освен това, тук се намира скривалището на Васил Левски, запазено и до днес,  През 1858 г. старата църква е разрушена и е заменена от настоящата, ремонтирана и сдобила се с нова камбанария през 2011 г.

Малко над храма, след като завиете вляво, ще видите кантон с надпис и стрелка "Към водопада". Вляво можете да видите каменно корито, в което до края на 70-те години на ХХ век е имало водно колело, задвижващо генератор за електрически ток, нужен на манастира. Варовитец се образува от малка река, спускаща се по карстов откос. Точно сега не беше особено пълноводен, но пък това ми даде възможност да разгледам природните образувания, та дори и да се снимам пред тях. 

Върнах се значително по-бързо, но това е съвсем естествено. Не устоях на изкушението да снимам още малко, но това не ме забави. Пропуснах автобуса в 13:30, но (о, наивна аз!) нали имах време до следващия в 15:30 и реших да видя една от забележителностите на Етрополе, само на около километър и половина след слизането от двете гореопсани забележителности, весело подтичвайки по етрополския булевард "Руски". 

Ето я и следващта ми цел - часовниковата кула, една от най-старите в града. Тя е изградена през 1710 г. от майстор Тодор. Предназначена за наблюдение и отбрана в началото, през 1821 г. е преустроена в часовникова: часовниковият механизъм е дело на майстор Дидо, а камбаната е от разрушената църква "Св. Атанас". Кулата е архитектурен паметник на културата.

Всичко беше чудесно, но трябваше да побързам към автогарата, за да си купя билет (само в автобусите в 8 и 13:30 се продават от шофьора). Касиерката, много мила дама, с която добре си поговорихме, ме уведоми, че автобус в 15:30 е имало отдавна и то само в неделя. Е, ето че ми бяха подарени малко повече от два часа и се върнах, за да разгледам още от града.

Основно училище "Христо Ботев", наследник на Етрополската книжовно-просветна школа.

Съдебната палата

Историческият музей в Етрополе. Намира се в сградата на стар конак, строен между 1853 и 1879 г, от майсторите Дено и Цветко. Превърнат е в исторически музей през 1968 г. Обявен е за паметник на културата с местно значение. Има цели десет експозиционни зали на два етажа.

Народно читалище "Тодор Пеев - 1871 г." На 7 януари 1871 г. в  метоха на града се събира Тайният революционен комитет и даскал Тодор Пеев произнася пламенна реч, с която поставя началото на читалището, запазено и работещо и до днес. 

През 1984 г. църквата "Св. Николай" била разрушена, с което, според вярванията, се стоварило проклятие върху града, тъй като Христовият кръст бил нарушен. Ето как се оргнизира сдружение, което събира средства за изграждането на нов храм През 2001 г. е построен параклисът "Св. Никола", с което се възстановява целостта на споменатия кръст, който всъщност представлява шест храма разположени под формата на кръст. Това са "Св. Архангел Михаил", "Св. Георги", "Св. Петка", "Св. Илия", "Св. Никола" и "Св. Троица". 

Успях да си отдъхна с кафе и разглеждане, респективно подреждане, на снимките в едно кафене. Имах нужда от тази почивка, защото само преходът до водопада и обратно си го биваше, да не говорим за разходката из града.

В 17:30 ч., съвсем по разписание и без никакво закъснение, се отправихме към София. 

(информацията е от табелите по пътеката "Екот от камбанен звън" и тези в центъра на Етрополе)

Кюстендил

 

Хубаво нещо са празниците, а за мен още по-хубаво, когато се възползвам от последния в поредицата почивни дни, за да продължа пътешествията си. Единият ми късмет от новогодишната баница гласи: "Пътешественик с мечти - откривател ще си ти!" Речено-сторено! 

На 2 януари се отправих към Кюстендил. Знам, знам - там се ходи на Празника на черешата в края на юни, но тогава няма да имам време да видя всички тези забележителности. Ето ги и тези, които успях да вмъкна в интервала между 11 и 13:40, като цялото разстояние от почти 10 км. минах пеша, благодарна за здравето, силите и енергията, които имам. 

Първата ми цел беше крепостта Хисарлъка и избрах отбивката към Зоопарка. Той е в ремонт, но преди него пък има малък параклис. 

Това е параклисът "Св.вмчк Киприян и св.вмчца Иустина", позната също и като Юстина. Не намирам информация за параклиса, но в pravoslavieto.com  можете да прочетете интересна информация за живота на тези светци. 

Междувременно, съвсем не са за подценяване гледките по пътя и наистина, тези първи около 4 км. почти не се усещат, въпреки че после установих, че денивелацията си я бива. 

Крепостта Хисарлъка, както гласи табелата пред нея, е изградена в края на IV и началото на V век и поправяна през следващия. Действаща през Първата и Втората Български държави, била разрушена от османските завоеватели през XV век. Реставрацията на крепостта е започнала през 2014 г.,по проект на Юлий Фърков.

Слизането от крепостта беше далеч по-лесно, разбира се. Следващата ми цел бяха Римските терми и баните, като преди тях видях и 

Джамия "Ахмед Бей", известна също като "Християнската джамия", дарираща от XV в. и  превърната днес в археологически музей. Уви, беше затворена, но можете да видите колко е внушителна. Сградата е била обновена през 1734 г., а земетресение от 1904 г. е причина увреденото минаре да бъде премахнато.

Римските терми са изградени през II и III век и са част от голям комплекс, асклепион. От общо  3000 m² се използват само 1000, върху които са изградени 6 помещения. До тях е "Чифте баня", построена през 1489 г; от Ахмед бей върху Пауталийския асклепион. Претърпяла разруешение в началото на XX в., хамамът (банята) е дал основи на модерна градска баня. Около нея е паркът "Банска градина".

Другата известна баня е "Дервиш баня", чието построяване през 1566 г. съвпада със смъртта на Сюлейман Великолепни. "Дервиш" на турски означава една от сепените за низши послушници. 

На път за следващото ми откритие, минах покрай Художествената галерия "Владимир Димитров Майстора". Тя също не работеше, но на 2 януари - толкова. А си заслужава да се види и то не само, защото е сред Стоте национални исторически обекта. Всичко за самата галерия можете да прочетете тук. 

След това, водена от моя Стронцо (за незапознатите - GPS-а ми), неизменно верен и нито веднъж подвел ме този път, стигнах до Пирковата кула - средновековна отбранителна кула, строена с материали от античните терми. Има приземие и три етажа. Осветлението ѝ е от мазгали (отвори в кулата) и прозорци на горния, южен край. Надписът до кулата гласи, че е "Пиркова", а в Уикипедия е обявена като "Пиргова" - от гръцката дума за кула (пиргос). 

Последен, но не по значение, беше Железният мост над река Банщица, заменил предишния стоманен мост. В четирите му края са скулптурите на голи жени (причина за другото му наименование - "Мостът с голите жени"). Скулптурите са символ на щедростта на кюстендилската природа. Мостът е построен през 1909 г. по проект на Рудолф Фишер. Предназначението на останалото вече само с един железен парапет съоражение е да свързва градската част с ж.п. гарата.

Ето как изглеждаше маршрутът ми днес. А аз вече замислям нови авантюри.