„Гръцки цикади нападат България”.
Звучи страшно, нали? Но
ние сме славяни и още от легендите сме свикнали с дуалистичната природа на
всичко, което ни заобикаля. Подобно изречение звучи страшно, ако е заглавие в
ежедневник. То обаче може да има и много приятен привкус на приказност, ако е поднесено така:
„А
една вечер просто се вслушах в песента на цикадите.. и в ума ми сама се появи
приказката за добрия щурец, който свирел на бузуки”.
Нещо повече – ако е поднесено от Любомир
Николов в неговите „Нови приказки от цял свят”. Сигурно някои по-скептично
читатели биха си казали, че вече са чели достатъчно приказки и няма нужда да
бъдат измисляни. Особено пък от българин. Ние, които ценим своите автори имаме
друга гледна точка. Точно българин, който е пътувал из света по най-магичния
начин – с тоновете книги, които е изчел, - може да разкаже приказките за едно
малко момиченце с чудното име Божана по такъв начин, че приспивайки я да я
събуди. Да я събуди за новия свят на магичното, което прави живота по-красив и
по-лесен.
Когато споменем българско име, особено ако то се дублира
(лично познавам другия Любомир Николов, с чиито „Лодки през зимата” вече съм ви
срещала), малко е трудно (или поне не искаме) да си дадем сметка кой
стои зад това име. Аз, за съжаление, не познавам автора на „Нови приказки от
цял свят” лично, но той е приятел на мои приятели, което според старата
мъдрост, го прави и мой приятел. Нещо повече, още по-близък ми става с тези
свои приказки. Иначе, повече информация можете да прочетете за него на този
адрес. Ако искате, разбира се. А
ако не искате да видите какво се случва в приказките му, то както казва
авторът, „вече сте заспали”. От сън до сън, обаче има разлика. Дано да се
събудите. Защото ще погледнете на света по един нов начин и то в 19 кратки истории-приказки. А това е сигурен знак,
че сте се срещнали с класик. За щастие, жив.
Няма коментари:
Публикуване на коментар