София - Бургас - Царево - Синеморец - Силистар - Резово - Поморие

 20 май, петък. Какво щастие! Цели пет часа преди заминаването ми, пуснаха топлата вода и успях да си припомня дребните радости на цивилизацията, които наивно бях приела за даденост. Свежа, усмихната и леко нетърпелива, се качих в нощния влак за Бургас, за който имах запазено място в спален вагон, първа класа.

21 май, събота. Споделих купето с много приятна дама и двете с изненада установихме, че сме спали изключително добре и тихичко съзерцавахме изгрева между гарите „Владимир Павлов“ и „Централна“ в Бургас.

бургаска гара

релсите почервенели

от макове

 

гларуси

на автогарата

стара лодка

Там, където набързо реших да пътувам до Царево. Насладих се на плажа и закусих в приятно заведение. Не пропускайте да видите музея на народната носия, който е всъщност лична колекция, на автогарата в Царево. Без дори да усетя времето, вече беше 11:30 – часът на тръгване на минибус до Синеморец.

на море

намирам пътя до плажа

без GPS

 

Царево

на плажа само аз

и куче-плувец

 

съкровища

събирам на плажа

дървени отломки

 

топло

споделям закуската си

с рижа котка

Имах време до часа за настаняване и се поразходих, докато весело се поздравявахме с участниците от маратон „Каланджа“, отбелязвайки си непременно да се регистрирам за следващата година. Настаних се в чудесна виличка, където успях да се освежа и пълна с енергия, проучих двата плажа на Синеморец, както и началото на маршрута ми за следващия ден.

маратон

участниците ме мислят

за една от тях

 

наляво

ето я реката

надясно

шумът на морето

 

целувка

снимка от устието

на Велека

 

Бутамята

до къде стига

погледът?

Е, няма пълно щастие – в близост до къщата (да, разполагах с едностайна къща със самостоятелна баня и тоалетна и тераса), в която си почивах, празнуваха ромски абитуриентски бал. В началото се ужасих от гюбеците, но после ми стана много забавно да подслушвам наддаването на пари за момчето – да е живо и здраво, - и протяжното „о-о-о“, когато дарителите спираха да танцуват, но само за да отстъпят място на следващите. Две неща не можех да отрека на празнуващите: бяха неуморни още от обяд (AC/DC, мислех, че вие сте шампионите, момчета) и точно в 22 часа музиката спря. Съседи, чувате ли?

22 май, неделя

без аларма

буди ме песен

на славей

В 5:40 бях качила пътеката над Бутамята и посрещнах първия си за тази година морски изгрев. Избрах обходния, по туристическата пътека, маршрут току над брега, а на моменти слизах на плажове „Листи“ и „Липите“, „кикерчих се“ (чуден глагол) по скалите, та по едно време си спомних и да закуся на една от тях, защото стомахът ми напомни, че са минали 17 часа от последното ми хранене.

тишина

на плажа само

птичи стъпки

 

свличат се камъчета

сякаш чувам тропот от копита

оказва се див заек

 

аромат на акация

табели отмерват последни метри

до Силистар

Ето как, без да се изгубя, само следвайки пътеката, след 2 часа и 30 минути бях на плаж Силистар. Онази магия, която работи (не само, вярвам) при мен и за втори път точно на същото място, се почувствах една малка част от Цялото, за която споменах наскоро.

Реших, че до Резово ще стигна по стария път. Минаха две или три коли общо в двете посоки. Избухнах в смях, когато видях ГПП, кола на жандармерията и трима униформени. За късмет, и те бяха с много хубаво чувство за хумор и след като разменихме поздрави и те ми пожелаха приятна разходка, продължих с последните 3-4 километра до Резово. От Синеморец, по вече споменатия маршрут и отклоненията, това бяха 19.300 км. Изпих втората си за годината малка мента със спрайт, която персоналът на „Лодките“ ми позволи да взема на скалите. Наблюдавах много артистична селфи фотосесия на транссексуален ром. Беше толкова изискан(а), пластичен(на) и артистичен(а), че дори за момент не усетих отвращение или желание да се присмея. И така, снимах знамената (да, Резово е на границата с Турция), плочата, която напомня къде се намираме и поех обратния път.

вятър

веят се три знамена*

на най-източната точка

(българското, на Европейския съюз и турското)

Сега вече, реших да се прибера по шосето и наистина, по този пряк път, километрите между Резово и Синеморец са само 12. Пристигнах точно навреме за обяд и оцених кухнята на едно от заведенията във временно „моето“ си село.

едва вървя

но не се отказвам

костенурка на пътя

Вечерта беше лежерна, разтоварваща и отделих малко време да планирам следващия маршрут. Чиста, охладена и благодарна, почетох и слушах музика (този път по мой избор, ха-ха) и вече видях първите звезди.

23, понеделник

Този път посрещнах изгрева на северния плаж, „Устието“. Снимах сфинкса, нарисуваните камъни и тръгнах към Велека. Там отново снимах - атракциони и самата река и се насладих на гледки.

шумна Велека

сред жабешкия хор

птичи песни

Поех по пътеката за Бородилово, но прецених, че 28 км. само в едната посока могат да ми дойдат малко в повече след прехода от предния ден.

сама

по странджанска пътека

комореби

в дъбова гора

 Върнах се в посока Ахтопол, където хапнах, този път след 18 часа периодично гладуване (фастинг, както е по-фешън). Вече разбрахте, че съм от хората, които не харесват лежане на пясъка и цопване в морето (всъщност, водата още е студена). Снимах фара, слязох под моста, катерих се по скали. Видях ресторант „Музея“, пред който има лодка, котва и други красоти.

на сянка

под скалите на Ахтопол

светят срещу мен

златни кубета

 

скалист бряг

вдишвам издишвам

и нито една

мисъл в главата ми

Върнах се сравнително рано в Синеморец и хапнах риба и шопска салата в „Шопска среща“. Препоръчвам ви този ресторант – зеленчуците бяха градински, сиренето домашно, а попчетата, както каза собственикът, „още мърдаха преди да ги метна в тигана“. Ненаситна съм само на море и се върнах на изходната си за деня точка – северния плаж. Накъдето и да се обърнех, все красоти – Велека се влива в морето, скалите образуват странни фигури, а на тръгване установих, че бях пропуснала библиотеката на плажа. В къщата се освежих, релаксирах и дочаках залеза в грижи само и единствено за себе си. Дозата „здравословен егоизъм“ винаги е от полза.

24 май, вторник

За мен този ден винаги е бил най-специалния в годината. За първи път го посрещнах извън София и то още по изгрев, който ме опияни с невероятни гледки. Няма два еднакви изгрева, знаете.

хладен вятър

потреперва изгревът

на клипа

 

изгрев

не усетих кога зад мен

е паднала мъгла

Прибрах се в квартирата за около два часа. Сякаш тялото ме питаше какви ги върша – та нали след изгрев направо поемах на път?! Е, да, но обичам изненадите, а денят, освен много красив, се очертаваше и доста дълъг. След 17 часа фастинг (ето, модерна съм), си купих закуска и се отправих към Бутамята. Там се скрих на завет под скалите и се заслушах в приказките, които само морето може да разкаже. После четох – не го правя само на 24 май, знаете. На връщане, отделих малко време да съзерцавам щъркелово гнездо. Може би за вас не е нищо ново, но аз за първи път видях, че

писукане

под гнездото на щъркела

гнездят малки птици*

(*благодарение на бившата ми съотборничка по акваспининг, Жанета Стайкова, научих, че мъничетата са испански врабчета)

Върнах се в квартирата за последен път тази година. Приготвих си багажа, изкъпах се и освободих къщата. Нарамила раница, отидох за последно (този път) над северния плаж и отделих половин час за осмисляне и благодарност към това прекрасно черноморско селце. На връщане заредих с „гориво“ за тялото в „Мариела‘ на ул. „Кирил и Методий“ №17. Да знаете – хапват ли ви се палачинки, синеморски колачета или здравословни бургери, това е мястото!

В 12:30 вече бях в микробуса за Бургас. В 14 часа бях отново на автогарата и тъй като автобусът за София беше чак в 23 часа, се качих на микробус за Поморие – не го бях посещавала, а вече от статии в нета и препоръки на приятели, знаех какво искам да видя там.

Поморие

стиховете на Яворов

по скалите

 

Поморие

на нарисуваните пейки аз

и гларуси

 

И ето, че дойде време да се върна в Бургас. Посрещна ме с дъжд, но...

солен въздух

колко бързо грейва слънце

след дъжда

 

морски бриз

трите гари*

една до друга

(ж.п., авто- и морската)

 

морската гара

надпреварват се по скалите

вълни

 

морската градина

всички арки заети

от абитуриенти

 

главната улица в Бургас

момиче дели дюнера си с котки

и гларуси

 

Красив е Бургас и предлага много възможности за разходки. Уви, отново заваля и трябваше да прекарам времето до заминаването на автобуса в чакалнята на автогарата, където също не беше скучно

 

вече в чакалнята

опрели глави двойка

незрящи

 

гръм

в чакалнята

гладен мъж

 

Дори и не така добре като във влака, поспах в автобуса и ето, че скоро бях отново в София. 

В Драма и Кавала, Гърция за два дни

Какво означава "приятел"? Няма да навлизам във философски размисли, нито пък ще цитирам мъдри хора. Простичко, ще споделя, че моите приятели са тези, с които винаги завършваме започнатото и продължаваме разговора си оттам, където е завършил та дори и след (в нашия случай, буквално) три години. Приятели са и тези, които изкривяват своята реалност, разширяват (почти до пръсване) "зоната си на комфорт" и осъществяват не просто планове, а почти невъзможни мечти. Приятели са и хора, които срещаме за първи път, но с които се разпознаваме сякаш винаги сме били заедно. Това се случи с Мира и съпруга ѝ Васил Василеви, Илияна Делева (Мира, Ила и аз планирахме това пътуване броени дни преди локдауна през 2020 г.), Петя Хантова, Красимир и Снежана Александрови, заедно с техните син и племенница, Ангел Стефанидис, Генка Пападопулос, преподавателите и децата от българското неделно училище "Св. Иван Рилски" в Кавала, което има филиали в Драма и Комотини. 

На 7 май, събота, Мира, Вася и Ила имахме среща с Ангел и Петя в Драма, където стигнахме почти неусетно, защото когато шофиращият е спокоен и уверен а компанията непринудена, всичко е възможно. След като разгледахме част от Драма и хапнахме там, се отправихме към Кавала, където ни посрещна Генка. 

Успях да сляза да морето, където се запознах със забавен и свободолюбив човек, нарекъл себе си "капитана". Можете и да го помислите за "не съвсем наред" на пръв поглед, но този човек, на доста добър английски, ми разказа своята история, за любовта си към Кавала и приятелството си с българи, вече заживели до "неговото" море, което прави хората щастливи. Подари ми шепа раковини и камъче-късметче. 

Освежени и заредени, се впуснахме да разглеждаме града и да се срещнем и с Краси, Снежка и децата. На маса, с хапване, някои и пийване, танци и шеги, някак изпратихме деня, който изживяхме повече добре. Прибрах се малко по-рано, а неуморните ми приятели продължили купона до ... колкото им е било хубаво.

Посрещнах изгрева на 8 май седнала на прекрасната тераса, увита от аромата на цъфнали лимоново и мандариново дръвчета и рози. 

Изпих си кафето и ... вече мога да кажа, че тичах и в Кавала. Не бързах да се прибера и се поразходих из града, заговаряйки се с месни хора, които наистина са щастливи, усмихнати и готови да помогнат.

Капитанът ми подари букет рози за късмет, а малко по-късно дари и приятелите ми с по две рози, за успех на представянето, което ни предстоеше и въпреки че се усмихвахме едни на други, за да си вдъхнем сили и късмет, всички изживявахме тихо и едва доловимо своята сценична треска. 

Българското неделно училище празнуваше своя юбилей. Зарадваха ни с красива, богата програма, а ние им отговорихме на жеста с наше представяне: Мира, Ила и Петя рецитираха стиховете си под съпровода на тромпета на Краси, съвсем майсторски уловил настроението и посланието на всяка, с танците на Снежка, сина им и племенницата, с невероятните родопски и тракийски танци, а накрая аз имах шанса да представя част от моноспектакъла ми "Годините (м)ни", за чийто музикален съпровод отново се погрижи Краси. Завършихме нашето софийско-петричко-смолянско участие с едно българско хоро, на което бяхме заедно - артисти и публика, част от която просълзена от умиление.

Завършихме приключението си в Гърция с превкусен късен обяд в Палио и се отправихме към България. Благодарни. Удовлетворени. Вече планиращи нови приключения. 

Ето част от тези преживявания и впечатления в краткостишия:

езеро

все по-близо до мен

една патица

плисък на вълни

усещам аромата

на цъфнал лимон

на плоча

над морето

стар капитан

усмихнати хора

дали е само от близостта

на морето?

смехът ми заглушен

от грохота на вълните

миди в шепа

писък

над вечерята се спуска

гларус

ясна нощ

една звезда за миг скрита

от крило на гларус

славеево утро

посрещам изгрева

увита в одеяло

топла сутрин

вече тичах

и в Кавала

чаша кафе

барманът сваля маската

и ми пожелава късмет