Съдържание
Парк „Никола Софийски“
Паметник на братята Прошек
Паметник на Джон Атанасов
Руини от древни крепости и сгради
Част от площадите на София
Сградата на нотариата
Булевард "Княз Александър Дондуков"
Парк "Заимов"
Най-старото дърво в София
***
I. Парк „Никола Софийски“
Намира се между улиците „Опълченска“,
„Пиротска“, „Бегалница“ и „Симеон. Парк, който въпреки приятния му вид,
избягвах. Няма да ви занимавам с предразсъдъците и страховете си. Важното е, че
ги преодолях и мога да ви разкажа за част от забележителностите – същински бижута
– там.
Преди всичко, това е паметникът на героите от Одринската епопея – 12 – 16 март 1913 г. - с височина 12 м.. Върху пиедестал е издигната статуя на опълченец, чиято височина е 2.8. м. Под статуята има бронзов медальон с лавров венец с надпис – „„в памет на Одринската епопея (1912— 1913 г.) и падналите опълченци", а под надписа е барелефът на опълченците от Кавказ табия. На другите три страни са имената на загиналите от 58 пеши Одрински полк при Демир Капу, Каик табия и Картал тепе. Идеята за построяването му възниква още през 1912 г. при падането на първия опълченец, а откриването му е на 3 октомври 1932 г. средствата са събрани от членски внос към Дружеството на полка, разиграна лотария, продажба на картини, дарения от по-заможните му членове и (внимание!) Столична община, Министерство на войната, Окръжна постоянна комисия.
_източници – „Опознай BG”
и „Стара София“
Паметникът на Екзарх Антим I. Издигнат е през 2010 г. Негов автор е проф. Валентин Старчев, който изработва, всъщност, два такива паметника. Вторият е издигнат в Одрин в църквата „Св. Св. Константин и Елена“ през същата година. Инициативата е на Съюза на тракийските дружества в България.
_източник – „Stolica.bg”
Храм „Свети Николай Софийски“, който е вторият по големина в столицата, след Патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“. Стенописите на храма са в по-голямата си част дело на руския художник Ростовцев. Характерно за храма е, че има четири престола:
• Централният престол е
посветен на Свети Николай Софийски, който честваме на 17 май и е патрон на
храма.
• Северен престол, който е
посветен на Света Великомъченица Марина, която честваме на 17 юли.
• Южен престол, който е
посветен на Света Великомъченица Екатерина, която честваме на 24 ноември.
• Четвъртият престол е
посветен на Преподобна Петка Търновска, която честваме на 14 октомври и е
изграден до северния вход на храма.
_източник – сайта на храма
Накрая, но не на последно място, откъм улица „Пиротска“ е „Пролетно писмо“ на Христо Смирненски.
II. Паметник на братята Прошек
Та следващия път,
когато решите да се снимате с „пичовете с бирата“ (цитирам без никаква ирония
двама тийнейджъри), може и да хвърлите един поглед на паметната плоча зад тях.
Източници:
Споменатата плоча и Stolica.bg
III. Паметник на Джон Атанасов
телефонната
палата
в ремонт –
непокрит
само паметникът
Да, телефонната палата понастоящем, януари 2024 г., все още е в ремонт и е оградена, но както виждате от снимката, паметникът е открит. Той е посветен на Джон Атанасов (1903 – 1997 г.) – потомък на българин и ирландка, с американско гражданство, изобретил първия модел на електронен цифров компютър. „Признанието на Джон Атанасов като компютърен пионер идва трудно, тъй като приносът му е косвен. В САЩ е награден с Computer Pioneer Medal от Институт на инженерите по електротехника и електроника (IEEE) едва през 1984 г. Университетът в Айова също му отдава заслуженото, като финансира построяване на реплика на машината му, но най-много почести получава при двете си посещения в България, където е прославян като „българинът – баща на електронния компютър“, избран за чуждестранен член на БАН и награждаван неколкократно с ордени.“ (цитат от Уикипедия)Паметникът е дело на на скулптора Вълко Ценов и архитект Стефан Минчев. Монументът е издигнат през 2003 г. по случай стотния рожден ден на Джон Атанасов. За създаването на паметника e спазена„дървовидната структура. В ореола е вграден кръст, а също така - четирите посоки на света. В средата е разположен портретът на Джон Атанасов. Скулптурната пластика е изработена от бронз, висока е 6 м и тежи 3 тона.“ (цитатът е от monuments.bg)
IV. Руини от древни крепости и древни сгради в София
След като в "Бижутата на София, част 2, разказах за Светилищен комплекс от IV - VI век, до Южен парк, продължавам с други останки от интересни сгради в града ми
1. Западната порта на Сердика, която се състои от: късноантична сграда, допълнителна крепостна стена, триъгълна кула, крепостна стена, северна петоъгълна кула, 2 декумануса (път с ориентация изток): един от 2-ри - 4-ти век и друг от 5-6-ти век и непроучена южна кула към портата.
адрес: ул. Княз Борис I, 146
2. Останки от обществена баня в сутерена на Централни хали - бул. "Княгиня Мария Луиза" №25
3. В подлеза около м.с. "Сердика" от ЦУМ до Президентството, на площ от 6000 кв.м. можете да разгледате арехеологическата експозиция "Антична Сердика" - на няколко места има информационни табели, указващи местата с особено значение: шест улици, две раннохристиянски базилики, терми и както търговски, така и жилищни сгради.
4. Североизточна ъглова кръгла кула на укрепителната система на Сердика. Състои се от части от източната и северната стена.
ул. "Искър"
V. Част от площадите на София
Какво е „площад“ – групиране на няколко сгради или зелени площи около
открито пространство, служещо за срещи на хора, както и за отбелязване на важни
събития (т.р.) Те се намират в идеалния център на града. Ето и някои от
най-обичаните от мен софийски площади:
„Гурковски“ – не съществува. Намирал се е на кръстовището на Алабин и Витошка. Бърка се със „Света Неделя“ („Св. Крал“). Най-хубавото и от двата площада е гледката към планината Витоша.
„Баня Баши“ – днешен „Бански“. Наред с важни паметници като Централна баня, сега Регионален исторически музей на София, там е и минералният извор на града, каптиран още от I в. н.е.
„Петко Р. Славейков“ – незабравимият книжен пазар, който макар и с променен вид, по проект на арх. Димитър Паскалев, остава място за продажба на книги и арт сувенири.
„Александър I”, днес „Батенберг“, обграден от сградата на бившия дворец, сградата на Българска народна банка (БНБ), тази на Народното събрание (бившия Партиен дом) и от Градската градина. Срещу него, на мястото на някогашния мавзолей, е отделено пространство за съвременно изкуство.
„Атанас Буров“, познат като площадът пред Президентството, с не един или два протеста, едни от най-запомнящите се от които бяха през 1989 г. със свалянето на петолъчката - всичко буквално и метафорично свързано с това действие - и на майките на деца с проблеми в развитието, които прекараха много дни и нощи в търсене на справедливост.
„Независимост“, познат като „Ларгото“. За съкровищата под него ви разказах в предишната, IV част. Тук обикновено е и най-изисканата коледно-новогодишна украса.
„Гарибалди“ – небезисвестният му паметник (иска ми се да не се свързва с разни вериги за бързо хранене). От „Столица – бг“ научаваме, че: „в началото на 20 век на площада се издигала сградата на старата поща. На нейно място по-късно е позиционирана Банката на Буров или Българска търговска банка. Строителството по нея приключва през 1925 г. Площадът се свързва и с Румънската легация, както и със Софийската фондова борса, чиято сграда е издигната през 1942 г."
„Македония“ – макар днес да е с леко неугледен вид и се свързва предимно с хамали, предлагащи услугите си, преди Освобождението тук е минавал хендекът (крайградският ров), обграден от едноименния булевард, бул. „Христо Ботев“ и ул. „Алабин“
„Възраждане“ – пресечната точка на бул. "Христо Ботев" и бул. "Ал. Стамболийски". Един от най-старите площади на София. Едно от местата, където тържествено се почита 2 юни - Денят на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България.
„Райко Даскалов“ - на ъгъла на ул. "Солунска" и ул. "Ангел Кънчев". До 1944г носи името пл. "Михаил Такев".
"Вацлав Хавел" - на ъгъла на бул. "Евлоги Георгиев" и улиците "Шипка" и "Асен Златаров". Сравнително нов площад, от 2016 г., а през 2024 г. там е поставена скулптурата "Сърцето пътува" в памет на първия чешки президент. Автор на произведението е Курт Гебауер. Основен дарител е Асен Христов - председател на надзорния съвет на "Еврохолд", България.
VI. Сградата на Нотариата
Няма такова понятие като „бивша“. Така си я знаем и макар и необитаема, все още има надежда за спасяването ѝ, както обещали от Министерство на културата. Освен това, и до днес хора от различни поколения си „чукат среща на Попа“. Класика, а? Нещо, което не е толкова известно е, че тази красива сграда в стил късен средиземноморски ренесанс, е строена за баронеса Филипина фон Услар-Глайхен и съпруга ѝ, инж. Михаил Момчилов от неговия брат, арх. Петко Момчилов. Казват, че заслугите на единия често били приписвани на другия брат, но безспорен факт е, че те са наследници на една от най-изявените фамилии, представители на родната интелигенция след Освобождаването. Бащата на споменатите братя е Иван Момчилов – основателят на първото класно училище в Елена, „Дасколивницата“ (наречено е така от ученика на Момчилов, Петко Славейков) през 1844 г. Та, поживели що поживели, около 30 г., Момчилов и баронесата в тази чудна сграда, но дъщеря им я продала на Немската легия, а след 1944 г., без много церемонии, става представителство на СССР. През 1978 г., макар и със съсипан интериор, е обявена за паметник на културата и едва през 80-те години на миналия век там се настанява Нотариата.
Източници: "Built.bg" и "История на Елена"
VII. Булевард "Княз Александър Дондуков"
Един от основните булеварди на София, разпрострял се от ЦУМ до моста Чавдар. След Освобождението, този "крив сокак", както е бил наречен тогава, е получил името си през 1881 г. През 1901 г. тук минава една от първите трамвайни линии. Много важни сгради са разположени именно по него (вж. снимките), въпреки че някои от тях се рушат.
VIII. Парк или градинка
Бул. „Янко Сакъзов“, познат като „Регентска“ в началото на ХХ век, където се е намирала сградата на Артилерийските казарми (разрушена е в началото на 50-те години) бул. „Дондуков“ и улица „Кракра“. Ако още не ви говори нищо, ще добавя – най-старият общински театър в София и театрална работилница „Сфумато“. Също така, първата безплатна Wi-Fi зона в столицата. Там са и фонтаните „Къпещите се момичета“ Да, това е паркът „Заимов“, който до 2004 г. е наричан „Оборище“. Днес е зона за игри на децата, особено в „Приказната къщичка“; място за културни събития и фермерски пазари.
