Днес, 01.02.2025 г., най-после отделих време за върховете. За мен беше предизвикателство, тъй като за първи път правя този преход в зимни условия и то сама. Всъщност, последното не е съвсем вярно, защото в почивните дни има достатъчно хора по „магистралата“ към Черни връх, а и не малко ентусиасти, с които сме съмишленици, без да се познаваме. Със съвсем малко изключения, планинарите са (сме) дружелюбни и винаги готови да помогнат. И така, в 10 без 10 автобус 66 (в почивните дни са по два на курс и на интервал 40, а след 14 ч. – на 30 минути с последен в 17). Тръгнах по гореспоменатата магистрала, но кривнах към връх Големия лъв, за който няма много информация, но често ме е примамвал. Този път, не му се противих. От там – скок-подскок към Лъвчето, 2052 м., което „атакувахме“ миналата седмица с приятели. За притеснените, да добавя, че има начин да се заобиколи вододайната зона. Е, не е най-прекият път, но и не е нещо непостижимо. От Лъвчето, направо по стръмното, изкачих и Черни връх, 2290 м. До тук, час и 45 минути. Там се застоях повече – снимки със Спас (мечока пред чайната), обяд и 2-3 минути за ориентиране. След това продължих към Голям резен, 2277 м. – спокойно, няма кучета и никой не стреля – и към Малък резен, 2182 м., където неочаквано се спусна мъгла, но и тя не се задържа дълго. Ако някой има интерес – лифтът от Алеко работи. В 13:45 ч. бях на сп. „Морени“ и в 14 потеглихме към София. Общо,
времето, което това приключение ми подари (не го броя за отнето), бе 3 часа и 10 минути. За справка, на 02.10.2024 г., когато пропуснах Големия лъв, това време беше 3 часа и 25 минути. Не се „фукам“, а отбелязвам малкия напредък в надбягването с мен самата.
