Екатерина Ненчева

Bilingual – the English text is after the Bulgarian one

Екатерина Ненчева
(източници: „Уикипедия” и „Словото”)

Представете си от чисто психологическа гледна точка подобни преживявания – бащата умира при неизяснени обстоятелства, а братът се самоубива в ден за отбелязване годишнина от смъртта на родителя си. Нещо повече, същият този баща е участник в Априлското въстание (1876), Руско-турската освободителна война (1877-1878) и в освободителното движение в Македония. Разбирате, че той оставя семейството си – съпруга и три деца, - без никакви средства. Може би, решение на загадката е именно самоубийство? Никой няма право да съди никого, още повече – от собствената си „камбанария”. И все пак, поставен пред неразрешими проблеми, човек може да намери облекчение и в една много фина материя – поезията. Това е и решението на Велерина Харизанова – псевдонимът на Екатерина Димитрова Ненчева, - родена на 01.05 1885 г. и починала на 09.02.1920 от туберкулоза. Тридесет и пет години живот. А някои ни убеждават, че същият започвал на четиредесет. Но никой не знае какво ни предстои, нали?
Екатерина Ненчева, въпреки тежкото наследство на произхода си, надмогва склонността към самоубийство и не избира, прилично на хубава млада жена, да захленчи и да потърси рицаря, който да я спаси – нещо доста често срещано и в наши дни, дори от омъжени дами, - а се отдава на образованието си. Погледнете по-горе годината й на раждане. Ще ви напомня две паметни събития за Родината ни от този период, а вие, читатели, сте достатъчно интелигентни да си направите изводите, нали?

• 1885 г. - Съединението на България: през нощта срещу 6 септември военни части, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над Пловдив и отстраняват правителството и главния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич (стар стил).
• 1915 г. - България влиза в Първата световна война: Сключени са Военната конвенция между Германия, Австро-Унгария и България, Тайната българо-германска спогодба и Българо-турската конвенция.

Е, точно тогава, в тази не особено благоприятна за България епоха, бъдещата поетеса успява да завърши четвърти клас на Американския колеж в Ловеч и гимназия в София, а след това – да следва славянска филология. От друга страна, нейни вдъхновители в литературата са Лермонтов, Хайне и най-вече – Байрон. Съвсем логично е с такова интелектуално наследство, Екатерина Ненчева да пише стихове-послания за любовта и смъртта. Единствената й стихосбирка е „Снежинки” (1909 г.). Посмъртно излизат „Избрани стихотворения” под редакцията и с предговор от В. Ханчев през 1941 г. и „Изповеди на една мадона в черно” - стихове, писма, спомени. 1985 г.
Да, тя успява и да се задоми с публициста Иван Ненчев, че и деца да роди, но дали това е най-важното за един поет? Сигурно до толкова, доколкото това променя светогледа, но няма да навлизам в подробности за този етап от живота й, освен да отбележа факта, че е имала възможността и да учителства. Нещо не съвсем типично за тези времена.
Със стихотворението, което препечатвам по-долу, искам да поздравя всички жени, които празнуват днес – нека има повече вдъхновения и повече читатели, отколкото писатели:

И ТИХО, С ДВЕ ОЧИ...

И тихо, с две очи,
Ти в миг, като с лъчи небесни,
От сън разбуди моето сърце.
И в рой избликнали лъчи
То трепна сгряно за живот със песни!
Но литна ти далеч,
Лъчи изгаснаха в сърцето,
Душата ми угасва в черен мрак...
Ела, ела, върни се веч,
О, първий сън върни ми на сърцето!
**************************************************************

Ekaterina Nencheva
(sources: “Wikipedia” and “Slovoto”)

Imagine from clearly psychological point of view similar experience – the father dies under unclear circumstances and the brother commits a suicide at a memorial service of the parent’s death. Moreover, the same that father is a participant in the April Armed (1876), in the Russian Turkish War of Liberation (1877-1878) and in the Macedonian Liberation Movement. You can understand – he leaves his family, a wife and three children without any resources. Maybe the solving of the enigma is namely the suicide? Nobody has the right to judge, especially from their own “belfry”. The position of having been put before problems that cannot be solved can find a revealing in a very refined matter too – that’s the poetry. This is also the decisionof Valerina Harizanova – the pen-name of Ekaterina Dimitrova Nencheva, born on the first of May 1885 and died on the ninth of February 1920 of tuberculosis. Life of thirty-five years. And some try to convince us it begins at forty. Nobody knows what’s ahead, right?
Ekaterina Nencheva, nevertheless the heavy inheritance of her origin, overcomes the bent for suicide, and the chance as a pretty, young woman to whimper and to look for the knight who to save her – something often met nowadays either even of married ladies, - but she dedicates herself to the education. Look at the date of birth above. I will remember to you about two memorable for Bulgaria events of that period and you, readers, are intelligent enough to jump into conclusions, right?

. – 1885 Eastern Rumelia declares its union with Bulgaria. The Unification of Bulgaria is accomplished
. - 1915 – Bulgaria into First World War

Well, namely then, in that not so propitious for Bulgaria epoch – the future poet manages to graduate the fourth grade of American College in Lovech and a high school in Sofia and then she studies Slavonic Philology. From another side, her inspirations for literature are Lermontov, Hayne and mostly – Byron. With such an intellectual inheritance it is absolutely logical for Ekaterina Nencheva to start writing poems-messages about the love and death. Her only volume of poetry is “Snowflakes” (1909) “Selected Poems” under the edition and with an introduction of V. Hanchev is printed posthumously in 1941 as well as “Confessions of a Madonna in Black” – poems, letters, memories, in 1985.
Yes, she manages to marry and to have two children. But if it is the most important about a poet? Maybe, yes as far as it changes the view of life but I won’t study the details of it except mentioning the fact she was able to teach during this period. Something not so typical at that time.
With the poem which I reprint and translate bellow, I want to congratulate all the women who celebrate today – may there be more inspirations and more readers than writers:

AND SILENTLY, WITH TWO EYES…

And silently, with two eyes,
You, in a while, like with rays of sky
Of a dream you woke up my heart.
And in a host of rays
It winced wormed up for life of songs!
But you flew away too far.
The rays passed out in the heart.
My soul is passing out in black dusk…
Come, come back already,
Oh, my first dream give back to the heart!