неделя, 24 януари 2016 г.

Да премахнем пречките пред писането

Дона Стейн от „ The Writer’s Life
(снимка - .michelemmartin.com)
можете да прочетете и тук


 “Аз искам да напиша роман, но не мога дори да премина първото препятствие – нямам за какво да пиша!”
Глупости!


Моето предположение е, че ако сте решили да напишете книга, мозъкът ви изобилства от идеи, за които бихте могли да пишете.
Понякога, това, което ви е нужно, е просто да погледнете дома си от близо, за да получите идея за роман,която си струва да бъде последвана.
Пречката наистина не идва от нещо яко, за което можете да пишете – тя се е промъкнала между всички възможности, които съществуват, за да намерите най-добрата идея, за която вие да пишете.
Понякога си мислим, че известните автори са по-добри от вас и мен. Че те имат специални членства, които им осигуряват специален достъп до непресъхващ извор на креативност, а ние нямаме привилегирован достъп до него.
Но наистина, нищо друго не може да бъде по-далече от истината.

Толкова много от великите книги, които сте прочели, са покълнали от семената на собствения живот на авторите си:
Мери Шели е написала „Франкенщайн” след един сън за учен, създаваш живот, но накрая е унищожен от собственото си творение. Тя е била на 18, когато е започнала да пише историята.
Марк Твен е създал главния си герой от „Приключенията на Хъкълбери Фин” върху един от своите приятели от детството.
А вие сте чували за филма „Help”, нали? Авторът Катрин Стокет написала роман („Слугинята” – б.пр.), по който е направен филма, след като е слушала историите, разказвани й от снаха й – афроамериканска прислужница.

Аз лично мисля, че тези истории са окуражаващи. Те ни казват, че ако обърнем внимание на това какво се случва в живота ни, на нас ни предстои да намерим материал, за който си заслужава да пишем.
И така, не си мислете дори за миг, че Известните Автори имат някакъв магически таен извор на креативност, до който нямате достъп.
Те просто обръщат внимание на идеите, които им хрумват.. и вие можете лесно да се научите да правите това, също!
Ето един ключов момент, който да помогне на работата ви да потръгне гладко, когато сте на фаза „Генериране на идеи:
Не се натоварвайте с търсенето на перфектната идея.
Както един добър приятел ми казваше, „Идеалното е враг на доброто.” Поразмърдайте си мозъците. Запишете няколко идеи за роман, които имате.Само няколко думи или едно единствено изречение. Не отхвърляйте нито една идея на този ранен етап.
Когато започнете това, ще се убедите, че идеите са навсякъде.

Може би, сте прочели интересен криминален разказ в сутрешния вестник. Или сте подслушали очарователен разговор на опашката в магазина. Може би сте обсебени от мисли по стара любов. Или пък бленувате за вълнуващо бъдеше, докато пътувате сутрин.
Виждате, има толкова много идеи, които се въртят около нас през цялото време, че най-голямото ни предизвикателство е да ги уловим и да избягаме с добрите.

И така, веднъж сдобили се с няколко възможни идеи за книгата ви, ето ги и трите съвета за развитието им, без значение дали идеята ви е добра или не за един роман:

1. Уверете се, че идеята е интересна за ВАС. Вие сте този, който ще прекара цялото време с нея, докато я пишете.
2. Уверете се, че има нещо в тази идея, което е интересно и за друиге.
3. Уверете се, че можете да придадете неповторим обрат на идеята.

Някои експерти твърдят, че в действителност има седем основни сюжета, които се използват в разказването на истории. Номерът е да придадете ваш неповторим обрат на тези сюжети.
Точно както „Уестсайдска история” е била вдъхновена от „Ромео и Жулиета”.
И така, ако наистина не можете да си спомните за нищо в живота, за което си заслужава да пишете, помислете за история, която обичате. Преместете я в съвремието ни или сменете половете на главните герои. Всичко, което ви трябва, е да пощипнете тук и там вече изпитания сюжет и ето, че вече пишете вашия собствен нов роман!

За вашия успех!
Дона Бейър Стейн