Рила: язовир и връх Белмекен

 Ибърският дял на Рила, познат също като Капатнишки, се намира в югозападната част на планината. Отправяме се към язовир Белмекен, извисил се на 1923 м. надморска височина, което го прави най-високият на целия Балкански полуостров. Името му означава „известно място“. От него се запътваме към втората ни за деня цел – едноименният връх с височина 2626 м., който до 1942 г. се е наричал Бели връх, а оттогава до 1950 г. – Коларов. Първата част от прехода е от язовира до подножието на върха. Да, има клек тук-там и постепенно наклонът се увеличава, но в никакъв случай не е нещо непреодолимо. Този етап от изкачването завършва над долината на река Ръждавица. Следва вече същинската „атака“ на върха. Четох страхотии от типа на „върви се по ръба“, сякаш едва ли не, Кончето ще минаваме. Имайте предвид, че няма никакви технични участъци и тренировките за издръжливост са само от полза. Да, баирите са повече от един, но знаете, съвсем по Керуак, гледаме си в краката – нито напред, нито назад. Гледките от върха са „лукс“, който всеки обичащ планината, може да си позволи. Върнахме се към язовира по зимната пътека – малко по-заобиколна, но разнообразието е от значение, - с което завършихме този кръгов маршрут. Общо километрите, с разходки около язовира са 12.390. Положителната денивелация (който е запознат с моите цели в планините, знае защо я споменавам) е 735 м.

Кратко видео можете да видите тук.

Златните мостове - връх Селимица - Златните мостове

Днес Мария, Янислава, синът ѝ Никола, Тео и аз тръгнахме рано, поразходихме се от хижа на хижа - "Панчо Томов", "Пънчето", "Еделвайс", "Звездица". Някъде между тях направихме неуспешен опит за намиране на Владайски черни връх и след добро качване покрай Ветровала, стигнахме до връх Селимица, 2041 м.. Върнахме се към хижа "Кумата" и до Златните мостове почти не усетихме слизането.

Благодаря на Мария за чудесните значки!

П.П.: Змията на снимката по-долу е пепелянка. Никола я спаси, премествайки я (предпазливо, разбира се) от пътеката. Тя можеше да се стресне и да ухапе някого или да бъде прегазена. Гордеем се с такива приятели!

Царева махала - "Физкултурник" - Черни връх - Алеко

 Днес, 16.07.2025 г. в 9 без 5 тръгнах от ханче и мотел "Брезите", покрай "Царева махала" и поех по маршрута на "Витоша 100" до Пътеката на здравето от с. Железница. Оттам завих наляво и първата цел за деня ми беше хижа "Физкултурник". Оттам продължих по колчетата до Черни връх, малко преди който видях група курсисти към НСА и се възхитих на водачите им. Починах си малко след снимките с мечока Спас - той е с нова табела, ако не сте забелязали. Започнала прехода от нещо царево, нямаше как да не продължа аристократично (така наричат шеговито тази пътека) през върховете Голям и Малък резен. Другата новост спрямо маршрута от 26 август 2024 г., за който ви разказах тук, е, че за първи път слязох покрай заслон "Заека" и по стената - тази част винаги съм я качвала. В 14:20 ч. бях на хижа "Алеко" и разполагах с 15-на минути до идването на автобус 66, за да се почистя и приведа в приблизително приличен външен вид. На снимката с данни за движението ми часовете са в движение, без почивките, които общо - за кафе в началото, снимки по пътя и споменатото спиране след Черни връх, което беше за обяд, - са ми отнели още около 50 минути. 
Кратко видео. 

Златнните мостове - хижите - Златните мостове

 Днес се проведе София Летен Фест - за 11 година от първото такова събитие. 12 километра от хижа на хижа, както следва: Момина скала - Есперанто - Средец - Бор - Кумата - Еделвайс - Златните мостове. Тъй като тръгнах именно от тях, не се върнах пак на поляната на Момина скала, но километрите, които минах са повече - 13.900, вместо 12 с внушителните 1766 м. положителна денивелация. Скоростта ми не беше лоша, но не и състезателна, така че аз съм благодарна за шанса да бъда сред природата и прохладата на любимата ми планина. Кратко видео ("лента") - тук.

 

Златните мостове - върховете Камен дел и Ушите - хижа "Алеко"

 Днес избрах за отправна точка на маршрута ми "Златните мостове". Тъй  като в момента не тренирам за събития на асфалт, се отправих към Момина скала само по пътеките и след 2.400 км. бях там, установявайки с радост, че група деца и ръководителките им вече бяха там. Избрах да следвам маршрута по бяло-жълтата маркировка. Така успях да кача върховете Камен дел, 1862 м. и Ушите, 1906 м. После продължих по лятната пътека, слязох до хотел "Морени", а оттам стигнах до хижа "Алеко", където вече е спирката на автобус 66. Всичко, без Ушите, е записано в това видео, но от картата е видно, че не пропуснах този връх. 

Осоговска планина

 Осогово е петата по височина планина в България, след Рила, Пирин, Стара планина и Витоша, разположена на територията на нашата родина и Македония. Бях посещавала само северозападното ѝ било с хълма Хисарлъка и едноименната крепост на 2 януари 2023 г., за което ви разказах тук.

Днес групата ни, с планинските водачи Таско и Диди от Планини с характер , се отправи към по-високия, западен дял на Осогово. Началната ни точка беше едноименната хижа с височина 1640 м. в местността Плавилото. Хижата е построена през 1927 – 1928 г. от местните туристи. За последен път е не просто ремонтирана, но и обновена през 2001 г. Хижата е на три етажа, а пред нея е изграден параклисът „Св. Св. Петър и Павел“ – значително по-нова сграда, от 2001 г.

Не, днес не покорихме първенеца Руен, 2251 м., но по-ниските Кюнек, 1923 м., и Човеко, 2047 м., ни изненадаха приятно.

Връх Кюнек дължи името си на извора на река Плавилска, до който е имало глинена тръба. В местния говор тя се нарича „кюнец/кюник“. Лесен за изкачване, или поне така се твърди, Кюнек има друго предимство – панорамата, която се открива към Кюстендилско поле и планини както у нас, така и в Сърбия, Северна Македония и Гърция.

Връх Човека (Човеко) е малко по-висок – 2047 м., отделен от Кюнек с терасовиден терен. Така двата връха оформят югоизточния рид на планината. Най-интересната от легендите за името на този връх е, че ако Руен, първенецът, е самият Бог, то Човека е вторият не само по височина, но и по значение, след Бога.

След като си починахме в хижа „Осогово“ – заслужен завършек на кръговия ни маршрут, - си оставихме за „десерт“ Вековните секвои в местността Ючбунар, обявени за природна забележителност едва през 1989 г., имайки предвид, че тези величествени дървета са на повече от 130 години. Най-старите са трите, засадени едно до друго.

Благодарни сме и за книжката (моята е №261) "39+ Планини с характер, които вече ни задават и конкретни цели