Златните мостове - връх Селимица - Златните мостове

Днес Мария, Янислава, синът ѝ Никола, Тео и аз тръгнахме рано, поразходихме се от хижа на хижа - "Панчо Томов", "Пънчето", "Еделвайс", "Звездица". Някъде между тях направихме неуспешен опит за намиране на Владайски черни връх и след добро качване покрай Ветровала, стигнахме до връх Селимица, 2041 м.. Върнахме се към хижа "Кумата" и до Златните мостове почти не усетихме слизането.

Благодаря на Мария за чудесните значки!

П.П.: Змията на снимката по-долу е пепелянка. Никола я спаси, премествайки я (предпазливо, разбира се) от пътеката. Тя можеше да се стресне и да ухапе някого или да бъде прегазена. Гордеем се с такива приятели!

Царева махала - "Физкултурник" - Черни връх - Алеко

 Днес, 16.07.2025 г. в 9 без 5 тръгнах от ханче и мотел "Брезите", покрай "Царева махала" и поех по маршрута на "Витоша 100" до Пътеката на здравето от с. Железница. Оттам завих наляво и първата цел за деня ми беше хижа "Физкултурник". Оттам продължих по колчетата до Черни връх, малко преди който видях група курсисти към НСА и се възхитих на водачите им. Починах си малко след снимките с мечока Спас - той е с нова табела, ако не сте забелязали. Започнала прехода от нещо царево, нямаше как да не продължа аристократично (така наричат шеговито тази пътека) през върховете Голям и Малък резен. Другата новост спрямо маршрута от 26 август 2024 г., за който ви разказах тук, е, че за първи път слязох покрай заслон "Заека" и по стената - тази част винаги съм я качвала. В 14:20 ч. бях на хижа "Алеко" и разполагах с 15-на минути до идването на автобус 66, за да се почистя и приведа в приблизително приличен външен вид. На снимката с данни за движението ми часовете са в движение, без почивките, които общо - за кафе в началото, снимки по пътя и споменатото спиране след Черни връх, което беше за обяд, - са ми отнели още около 50 минути. 
Кратко видео. 

Златнните мостове - хижите - Златните мостове

 Днес се проведе София Летен Фест - за 11 година от първото такова събитие. 12 километра от хижа на хижа, както следва: Момина скала - Есперанто - Средец - Бор - Кумата - Еделвайс - Златните мостове. Тъй като тръгнах именно от тях, не се върнах пак на поляната на Момина скала, но километрите, които минах са повече - 13.900, вместо 12 с внушителните 1766 м. положителна денивелация. Скоростта ми не беше лоша, но не и състезателна, така че аз съм благодарна за шанса да бъда сред природата и прохладата на любимата ми планина. Кратко видео ("лента") - тук.

 

Златните мостове - върховете Камен дел и Ушите - хижа "Алеко"

 Днес избрах за отправна точка на маршрута ми "Златните мостове". Тъй  като в момента не тренирам за събития на асфалт, се отправих към Момина скала само по пътеките и след 2.400 км. бях там, установявайки с радост, че група деца и ръководителките им вече бяха там. Избрах да следвам маршрута по бяло-жълтата маркировка. Така успях да кача върховете Камен дел, 1862 м. и Ушите, 1906 м. После продължих по лятната пътека, слязох до хотел "Морени", а оттам стигнах до хижа "Алеко", където вече е спирката на автобус 66. Всичко, без Ушите, е записано в това видео, но от картата е видно, че не пропуснах този връх. 

Осоговска планина

 Осогово е петата по височина планина в България, след Рила, Пирин, Стара планина и Витоша, разположена на територията на нашата родина и Македония. Бях посещавала само северозападното ѝ било с хълма Хисарлъка и едноименната крепост на 2 януари 2023 г., за което ви разказах тук.

Днес групата ни, с планинските водачи Таско и Диди от Планини с характер , се отправи към по-високия, западен дял на Осогово. Началната ни точка беше едноименната хижа с височина 1640 м. в местността Плавилото. Хижата е построена през 1927 – 1928 г. от местните туристи. За последен път е не просто ремонтирана, но и обновена през 2001 г. Хижата е на три етажа, а пред нея е изграден параклисът „Св. Св. Петър и Павел“ – значително по-нова сграда, от 2001 г.

Не, днес не покорихме първенеца Руен, 2251 м., но по-ниските Кюнек, 1923 м., и Човеко, 2047 м., ни изненадаха приятно.

Връх Кюнек дължи името си на извора на река Плавилска, до който е имало глинена тръба. В местния говор тя се нарича „кюнец/кюник“. Лесен за изкачване, или поне така се твърди, Кюнек има друго предимство – панорамата, която се открива към Кюстендилско поле и планини както у нас, така и в Сърбия, Северна Македония и Гърция.

Връх Човека (Човеко) е малко по-висок – 2047 м., отделен от Кюнек с терасовиден терен. Така двата връха оформят югоизточния рид на планината. Най-интересната от легендите за името на този връх е, че ако Руен, първенецът, е самият Бог, то Човека е вторият не само по височина, но и по значение, след Бога.

След като си починахме в хижа „Осогово“ – заслужен завършек на кръговия ни маршрут, - си оставихме за „десерт“ Вековните секвои в местността Ючбунар, обявени за природна забележителност едва през 1989 г., имайки предвид, че тези величествени дървета са на повече от 130 години. Най-старите са трите, засадени едно до друго.

Благодарни сме и за книжката (моята е №261) "39+ Планини с характер, които вече ни задават и конкретни цели

Алеко - Златните мостове

 13.450 км. от хижа „Алеко“ по стената, през Малък резен (2182 м.), Голям резен (2277 м.) Черни връх (2290 м.), заслон и връх Самара (2104 м.), хижа „Кумата“ до Златните мостове. Денивелация - +554 м. Ходих с щеки и сякаш подсъзнателно избрах зимната пътека от Самара до Кумата, но определено не съжалявам. Видеото с интересни моменти от прехода можете да видите тук.