петък, 2 декември 2011 г.

Първият сън (от цикъла "Приказки за пораснали")



                                          (една нестандартна приказка)

Кой е първият сън, който си спомняте? Не питам от любопитство или защото водя някаква статистика. Наскоро прелистих вече прочетената от мен книга на Йосип Новакович – „Курс по творческо писане”. Та, този многоуважаван майстор на перото (тук май е редно да напиша „цитирам”) ни съветва да потърсим първия сън, който сме запомнили и да напишем история от него. Порових в дълбините на подсъзнанието си и ето какво излезе:

Аз съм само четири- или петгодишна. Озовала съм се в някакъв магазин съвсем сама. Захласната по куп играчки, невиждани до момента, не усещам как, буквално от нищото, се появява някаква жена. Не е нито млада, нито стара; нито красива, нито грозна. Кани ме в задната стаичка, за да ми покаже най-хубавите играчки и изведнъж се превръща в Баба Яга.

Събудих се ужасена и, за първи път, неспособна да направя разлика между сън и реалност. Баба ми ме прегръщаше, успокояваше, но аз никога повече не заспах следобед. Вместо да напиша история за ужасна жена, подмамваща малки момиченца – чудесна тема за жълт вестник или фолк песен (приказките на тази тема отдавна са разказани), - написах

Приказка за преструването
или краткият път към раздвоението
(на личността)

Една добра жена предупреди изплашено от съня си момиченце: „И няма да казваш на вашите, защото много ще ми се карат!”
Момиченцето растеше, запазило тайната в себе си, и се научи как да скрива досадните страхове. Нещо повече – научи се да играе роли. Ролята на Спящата (все още не красавица). Ролята на Нямата (без да плете ризи от коприва). Ролята на Храбрата (без да е шивач и да е убила седем с един удар).
Страховете й растяха, но тя им постилаше удобни легълца (въпреки че не бяха джуджета) в къща, която смяташе за ничия, а едва по-късно, когато прочиташе все повече и повече книги разбра – това бе Къщата на Лъжата. Откри го, когато стигна до вълшебното (за нея) изречение:
„Скриването на истина също е лъжа!”
Тогава погледна недоумяващо Добрата жена, която все по-често й повтаряше: „Аз никога не лъжа!” Е как така?! Нали ... онази тайна ...
Момиченцето порасна. Тайните му се множаха, право пропорционално на страховете. С тях – и легълцата в Къщата на Лъжата. Порасналата девойка преспиваше всяка вечер (така и не се научи да спи на обед) на някое от тези легълца, а сутрин приемаше формата, която й бяха придали, въпреки че старателно опъваше постелките.
Така стигна до едно място с тапицирани бели стени, в която можеше да удря главата си на воля, с цел оправянето на легълцата. Само промените в дозите антипсихотици внасяха разнообразие в монотонния ход на така наречения й живот.
К р а й

А вие, ако искате, продължавайте да се напъвате в опити да си спомните първия сън. Или да се убеждавате едни други, че страхът е нещо полезно. Или – колко е хубаво да се пишат разкази.