Кръстопът на изкуствата - пролет (отзвук)

22 април 2012 г. Томина неделя. Апостол Тома отказал да повярва във възкресението на Иисус Христос и Той му се явил. За назидание на всички невярващи. Днес, 2012 години по-късно, объркани и невярващи все още имаме проблем както с доверието, така и с вярата. Доверили се на човек, когото мислехме, че познаваме, Веселка Христова и аз, Весислава Савова, в качеството си на организатори на Кръстопът на изкуствата, бяхме изправени пред ситуация, вещаеща провал. Но не всичко е загубено. Ние срещнахме съмишленици в с. Радуил в лицето на кмета, Любомир Димитров, и цялата читалищна общественост. Те ни се довериха и ние оправдахме тяхното доверие, изразено не само в широко отворените врати на читалището, но и на отворените им за красотата на изкуството сърца.

Последният от сезонните ни празници, посветени на пролетта (с това затваряме цикъла „Сезони”) започна с приветствените думи на председателя на читалището, г-жа Димитрина Георгиева Божилова – художник, поет и журналист. Последваха я невероятните самородни таланти от местните ансамбли за народно творчество „Здравец” и „Детелина”.

След кратки думи, обхващащи предстоящия празник от мен и разказващи историята на „Кръстопът на изкуствата” от Веселка Христова, неминуемо се стигна и до споменаване на наградени участници в „Кръстопът на изкуствата”. Бях леко смутена за това да говорим само за мен, тъй като в залата имаше и други наградени за своето творчество артисти. С аплодисменти пожелахме късмет и на Павлина Йосева – pin4e, - която в същия ден представяше себе си и Родината ни със своите картини в Бинген, Германия, на Фестивала на изкуствата там.

След тези емоционални думи, ние отдадохме дължимото на едно пренебрегвано до момента изкуство – театъра. Тук дължа специални благодарности на актьорите Петромил Денев, Анахид Чальовска, Донка Чолакова, Донко Найденов, Изабел Чальовска, които въпреки настъпилото недоразумение – бяха ни обещани декори, но те никога не са стигали до с. Радуил, - съвсем професионално изиграха своите роли в поставената предпремиерно моя пиеса „История с дух”.

След кратка почивка, в която собственичката на кафенето към читалището не само ни услужи с реквизит за пиесата, но и направи чудесни кафета и чайове за нашите гости, продължихме с изпълнение на Ангелина Черешарова – майстор на акордеона и ангелогласна певица - и нейните ученици от Костенец. Те ни напомниха още веднъж колко важно е да бъдем близо до своите корени.

Веселка Христова даде думата на Райчо Русев, който рецитира любими стихотворения от български автори и представи неформалната поетична група СГНР – „С Гео на Редута”. Поети, започнали да се събират в градинката на парка Гео Милев и да споделят сътвореното от тях на живо. Интернет е тесен за такива свободни духове. Макар и много скромно, Райчо Русев ни сподели и за своите награди.

Аз взех думата с въпроса, който много често си е задавал всеки, отдал се на изкуството по един или друг начин – какво ще се случи със създаденото от мен след като вече ме няма. Добър отговор дава Тамара Караколева, която всячески, включително и с приятелски групи във Фейсбук, пази и разпространява делото и на своите родители, и на сестра си Петя Караколева. За това дело ни разказа един от лауреатите на наградата „Петя Караколева” – Анелия Янковска-Сенгалевич. Тя представи по много фин начин, паралелно, както себе си, така и делото на Петя Караколева. Нямаше как да не забележда сълзи в очите на голяма част от развълнуваната публика.

Отново сред нас беше и един от бардовете – тези нежни поети с китара, които ни радват с претворени свои и на други автори стихове в песни. Този път с нас беше Бойко Георгиев – творец, който може с еднаква лекота и професионализъм и да разсмее, и да разплаче публиката.

На мен се падна честта да представя предпремиерно дебютната книга на Илко Карайчев „Имам думи”. Личното послание, което той изпрати до всеки от нас бе върху лист, поставен във всяка една от книгите. За късмет, само ще му пожелая успех на премиерата, без да говоря тук повече за този поетичен шедьовър.

С нас, макар и задочно, беше още един съгражданин на Илко Карайчев – бардът Николай Дялков, познат ни под псевдонима „Бохем” от Тополовград. Представих песента му „Когато” като хайку – веднъж прочетено от жена (т.е. – от мен) и веднъж, вече изпято, от мъж (т.е. – от самия него чрез записа, който ни изпрати).

Дойде време и за един пренебрегван до момента от „Кръстопът на изкуствата” жанр в литературата – фантастика и хорър. Илияна Делева направи много плавен преход към него с разказа си „Последната Нова Година в Cannibal City”, а Донко Найденов представи „Ударите на съдбата” (помогнах му малко с въвеждането към нея като негов редактор), „В капана на неизвестното” и антологията на писатели фантасти „До ада и назад”, в която участва самият той, Бранимир Събев, Адриан Лазаровски и още 28 почитатели на този жанр.

Дойде ред и на всички от публиката, които имаха какво да ни кажат. Анахид Чальовска ни развълнува много с новото си стихотворение „Ние помним”, посветено на 24 април – Ден на възпоминание на жертвите от Геноцида над арменския народ през 1915 г.

Други поети, които прочетоха свои творби бяха – Петромил Денев, Донка Чолакова, Надежда Маринова, Поликсения Ангелова, Божидар Пангелов, както и ние, организаторките – Веселка Христова и Весислава Савова.

Бардът Бойко Георгиев се включи със свои песни още два пъти, а дърворезбите и рисунките на Светослав Кьосев от Долна Баня радваха окото на публиката от сцената на „Кръстопът на изкуствата”.

Както вече споменах, така затворихме сезонния цикъл на „Кръстопът на изкуствата”. Очаквайте скоро и информация за новата му платформа, в която обаче, запазваме непроменена основната цел – споделяне на изкуството.