неделя, 1 юни 2014 г.

Мозаечен роман



Лятото наближава. Все по-малко ще се задържаме в домовете си, пред компютрите. И съвсем обосновано – има толкова хора, с които да споделяме и време, и емоции. Има толкова места, които не сме посещавали. Има и толкова книги, които не сме прочели. Ще поскитаме, ще се повеселим, ще се ограмотим, а при първите дъждовни капки на есента ще сглобим мозайка от спомени. И именно за подобен вид „мозайка” ще стане въпрос днес в „Неделно четиво за писатели” (кликнете върху маркирания текст, за отидете на страницата). Модерно. Предизвикателно. Забавно. Всичко това, което един мозаечен роман може да Ви предложи. Аз харесвам постовете на Брайън Клемс и с удоволствие споделям с Вас преводите ми на част от тях.
Приятно четене!
В.С.
  
Как да напишем мозаечен роман


От Брайън Клемs, онлайн редактор нa
The Writer’s Digest

Моят роман „Godsmacked” беше описан от рецензенти като първия в света християнски мозаечен роман. Въпреки че това не е определено нещото, което целях да направя, със сигурност приветствах тази аналогия, защото... е, защото обичам да заблуждавам себе си с вярата, че съм съвременен. А мозайките изглежда са съвременни, „по модата”,  неша, които са актуални понастоящем, въпреки че идеята съвсем не е нова.

*********************************************************************************************************************************
Гостуващ пост от Пол Кичини. Кичини е национално удостоверен училищен психолог, хуморист, спортен журналист, треньор и специалист по обучаване на характери. Той беше вдъхновен да пише, докато се възстановяваше от това да бъде „наказан от Бог” с камъни в бъбреците през лятото на 2009 г. под влиянието на многото предписани болкоуспокояващи и облъчването му от твърде много зле фризирани телевизионни евангелисти по дневните програми на кабелната телевизия, развихрили неговото вече съживено въображение и той написал с много добро чувство за хумор своя фарс – едно хумористично превозно средство за разпространяване посланието за интегрираност, отговорност и надежда.
*********************************************************************************************************************************

За незапознатите, получавате „мозайка” тогава, когато Вие се заемете с два или повече утвърдени стила на каквото и да е и ги смесите, за да създадете нещо съвсем ново и неповторимо. Популярността на мозаечния роман наистина нарасна много в Америка през последните няколко години с телевизионното шоу „Glee.”. В него се смесват песни от ерата на рока, седемдесетте години, с нека ги наречем, „поп-песните на 90-те”, за да се стигне до изненадващо свеж звук. Ето я истинската изненада: творци от всички жанрове правят мозайки от известно време. Чували ли сте някога за „фюжън кухня”? А за „фюжън джаз”? А-ха, те са мозаечни. Да му се невиди – дори моят син беше такъв творец, докато стана на осем, особено когато смесваше безалкохолни напитки от магазина: две впръсквания от „Mountain Dew”, три от „Фанта портокал”, хвърля малко синьо от каквото и да е... и, воала – гаден мозаечен бъркоч.

В писането обаче, концепцията е все още сравнително нова.  Един роман е мозаечен, когато взимаме два различни литературни жанра и ги смесваме, за да получим свежа, забавна история. Сет Греъм-Смит е пионер в стила с романи като „Гордост и предразсъдъци и зомбита” и много популярания „Ейбрахам Линкълн, ловецът на вампири”, който беше пресъздаден в мащабен филм. Дори и да не пишете художествена литература, две сюжетни линии, които си взаимодействат, могат също да бъдат от този жанр. Една от най-любимите ми книги на всички времена, която аз считам за мозаечна е „Дяволът в Белия град” от Ерик Ларсън. Главите изкусно се редуват в историята за това как през 1893 г. е бил построен Чикагски световен панаир и истинската история на живота на убиец-социопат, който използвал Панаира, за да лови своите жертви

Никога не бях чувал за романите на Греъм-Смит, когато започнах да пиша „Godsmacked”, но знаех, че искам да пиша по този начин, защото си мислех, че този е начинът, по който Робин Уилямс прави комедия. Той прескача весело от една тема в друга на сцената по наивен, неподправен начин. Греъм-Смит прави мозайка от исторически герои, смесени с хорър, за да стигне до научна фантастика и фентъзи, поп култура и дори уроци от християнството, нещо повече - да Ви накара да се смеете и да запали искрата на въображението, като в същото време Ви вдъхновява да мислите върху морални дилеми.

Ако този стил Ви звучи интригуващо, това е добре! Мога да Ви кажа, че аз много се забавлявах и мисля, че и Вие можете. Това кара писането да върви по-бързо и всъщност ме подтикна да очаквам с нетърпение повторния преглед и процеса на редактиране, защото непрекъснато търсех начини да създавам все повече сюжетни връзки между тези много, много различни конструкции.
И така, как се пише мозаечен роман? Е, като начало, би Ви помогнало да смесите два жанра или две теми, които обичате. Например, нека вземем, о... колекционирането на марки и полицейските драми. Съединете ги и ще имате история за сериен убиец, филателист. Вмъкнете този ред: „Той правеше лепило за марки от своите жертви”! ОК, това може и да не се превърне в бестселър, но Вие имате идеята. Ако нямате две любими теми, които си пасват добре, тогава намерете други две, които си умирате да проучите.
В този жанр ключът е в проучването. Проучвайте темите си изчерпателно, докато не станете почти експерт по тях. Трябва да направите това не само защото читателите заслужават добра информация, на която да разчитат (а те го заслужават), но и защото когато правите изследване, може да се изненадате от това колко свързани помежду си са темите.
Тъй като Вие искате да дадете най-доброто на своите читатели, аз Ви препоръчвам да направите още една крачка и да проверите всички факти. Не бъдете мързеливи. Използвайте няколко надеждни източника и не се ограничавайте с повърхностно четене и проучване в интернет.
Накрая, прочетете други книги и романи за вдъхновение. Четете много. Ако искате на хората да им се хареса да четат книгата Ви, и Вие трябва да четете книги.
(с последния абзац Брайън все едно чете мислите ми, б.пр.)