неделя, 22 февруари 2015 г.

Да опишем неприятните герои (и защо би трябвало)

част от
снимка - webselo.com 
от Игнатиус Дж. Райли

Говорим много за важността при описването на героите, които читателят харесва или с който може да се свърже – и под „ние“, имам предвид всеки, който e силно свързан с книгите, без значение от професията му. Приятно е да знаеш кога добрият е добър и кога лошият е лош. Ето какво очакваме от един разказ. Искаме герой, нали?

Да, ама не. Не и този читател.

Аз харесвам неприятните герои. Честно е да се каже, че ако пред нас има не добър, мръсен, изгнил негодник, аз съм 100 процента на борда. Но изглежда нелепо, нали, че един герой, който е изцяло непривлекателен – дори, отблъскващ – той или тя трябва да отговаря на нещо, което читателят очаква. И дори нещо повече, изглежда  нелогично да ви препоръчам да опишете герои, които читателите с право ще намразят. И ето, аз мисля, че тук се бърка безинтересното с неприятното.

Бил той изгнила или узряла ябълка, един герой трябва да привлече достатъчно добре читателското внимание – независимо дали това внимание е положително или отрицателно. И следователно – тук е ключът. Може да направите протагониста си долнопробен мръсник или загрижен и щедър човек, но той трябва да бъде строител на собствения си конфликт, за да спечели интереса на читателя. Един герой – добър или лош – трябва да бъде активен участник в собствената си история. И ако искате герой с машина, която изгражда конфликт, би трябвало да го направите долнопробен мръсник.

Понякога ни е трудно да се свържем с някои герои, защото те не правят много, за да ни ангажират. Един герой, който позволява на света да влияе върху него и не повлиява сам на промяната в неговата ситуация, би могъл да бъде неприятен или чудесен, но и в двата случая е безинтересен. Твърде пасивен е, за да предизвика безпокойство. Не може да ви е грижа за този герой и като резултат не може да ви е грижа за историята му. Ще оставите книгата настрани и ще кажете на приятелите си, също читатели, че героят е неприятен. Но по-прецизната нагласа може да бъде, че героят не е интересен или завладяващ – дори едно добро момиче трябва да предизвика загриженост у читателя, за да завърши историята.

Но обратното – герой, който поставя себе си в услуга на конфликта и последствията под страх от действията си – е със сигурност неприятен, да, но също така магнетичен. Искате да го наблюдавате как препуска през живота. Той ви отблъсква по същия начин, по който един пътен инцидент е едновременно обезпокояващ, но не можем да стоим настрани от него. Този герой е като влакова катастрофа и има нещо славно в това да го наблюдаваш. Всеки път, когато прави нещо нездравословно, престъпно или просто супер грубо, той създава конфликт. Предвиждането и създаването на това последствие е дълбоко удовлетворяващо за читателите и по природа, неприятните герои създават тези конфликти почти постоянно. По думите на Оскар Уайлд, „Напрежението е ужасно, надявам се да продължи.“

Една от най-важните стъпки при писането на книга е създаването на герои, които въвличат читателите в историята. Нужни са умения, за да съживите героите на страниците. Създаването им съдържа у себе си най-добрите инструкции за това как се пише роман.

Помислете за това: имате идея за роман. Работили сте по нея известно време, но нещо не пасва. Протагонистът ви е жена, на която не й върви. Сега тя е с вързани ръце и се нуждае от помощ. Тя е загубила всичко: приятеля си, къщата си, работата си. Дори котката й е изчезнала.Човече, каква бъркотия!

В сценарий А, вашият протагонист моли родителите си за пари, но те не могат да й ги дадат. И така, вместо това, те й разрешат да остане в дома им, докато си стъпи на краката. Може би, тя не харесва идеята да живее с майка си. Може би, тя никога няма да си намери работа. Може би живее толкова дълго в мазето, че родителите й заминават и й казват да наглежда къщата. Всички са щастливи и вашата героиня все още е мило момиче, нали? А-ха, но честно казано, доста скучно.

В сценарий Б, никой не може (или няма) да й помогне. Протагонистът живее в колата си и няма никой, който да й протегне ръка. Защо не? – питате се вие. Добър въпрос. Ако е добър човек и обстоятелствата са наистина извън контрола й, тогава със сигурност, някой може да подаде ръка на милата дама. Но нека си представим, че не е добър човек. Може би, тя рита кученца по време на обедната си почивка. Укрива данъци. Отвлича деца за откуп. Убива шефа си като отмъщение и затваря колегата си (добър човек, разбира се). Какво ще кажете, например, да открием, че са отнели къщата й и приятеля й, а дори и котката й си е отишла, защото тя е манипулативен социопат, който е завързала човек за леглото и после е изгорила мястото, за да не може този човек да я напусне? Това е много по-интересно от момиче, което се нуждае от дивана в дома на мама, докато дойде следващото интервю.

Героинята от сценарий А може да бъде най-сладката, най-милата жена на света, която е била създавана на хартия. Всъщност, бих е обзаложил, че е такава. Бедното момиче просто е имало лоша седмица. Но протагонистът от сценарий Б е скандална, дори можем да я намразим (и със сигурност, тъй като е убийца), но ще продължим да мислим за нея, след като върнем книгата в библиотеката. И двата сценария ми хрумнаха, докато пишех това. Ако наподобяват вече създадена творба, моля за извинение. Ако не, използвайте тези идеи за по-нататъшна употреба.

Нека разгледаме няколко литературни героя, които като цяло се считат за неприятни.

Раби Ангсторм, протагонистът от „Заеко, бягай“ на Джон Ъпдайк и продължението му, е (леко) по-малко садистичен герой, който успява да съсипе живота на всяка жена, която среща. Той е безцелен, неприятен, ревнив, изневерява и ние го виждаме как притичва през живота си, за да избегне падащите стени, а историята става все по-интересна и по-интересна.

Хъмбърт от „Лолита“ е чудовище според което и да е определение, „мерзък, долен, криминално проявен измамник“, според съпругата му (и майката на Долорес) и „жесток нещастник“, според собствените думи на Набоков. Читателят разбира, че той е и човечен, и нечовечен, защото избира да се отдаде на първичните си инстинкти, да понесе последствията от това, както и антипатиите на читателя.

Завладяващият неприятен герой съществува във всяка книга, филм, телевизионна новела. Добавете Джоффри Ланнистър („Игра на тронове“), Жавер („Клетниците“), Паркър („Оранжевото е новото черно“)... няма край на този списък.


Но във всеки случай, неприятният герой, който печели вниманието ни, генерира проблеми, които изискват разрешаването им – проблеми, които придвижват сюжета напред по логичен, органичен начин. Неприятният герой е машината, която изгражда сюжета и окуражава читателя да продължи да чете.