неделя, 27 септември 2015 г.

Как да пишете, когато не сте в настроение


(7 лека за писателска апатия)
от Джини Картър, “Bookbaby”
(снимка - istyriabookblog.com

Какво правите, когато е време да пишете, а просто не ви се прави това? За онези моменти, когато просто не се чувствате мотивирани, предлагаме седем лека на писателската апатия.

Писателска апатия – може да се случи на всеки, дори на най-добрите писатели в света. Това е времето, когато знаете, че би трябвало да пишете книгата или блога си, но просто не можете да се мотивирате.

Просто не ви се прави. Да почистите тоалетната или да окосите моравата изглежда по-привлекателно като начин да използвате времето си. Като се замисля, моята морава изглежда малко занемарена в момента...

Първото нещо – не се паникьосвайте. Писателската апатия е напълно нормална. Не сте сами и сте в много успешна компания. Но вие не искате това да продължи вечно, защото в противен случай нищо няма да бъде написано, нали?

И така, какво правите? Ето няколко бързи и лесни начина да продължите. Просто правете по малко всеки ден.

Отделете си 30 минути
Като се ангажирате по малко, става и по-малко обезсърчително. Когато времето свърши, позволете си да станете. От друга страна, ако сте  набрали инерция, продължете. Невероятно е колко често се случва. Ето го моят таймер – той работи вече 15 минути, докато си говорим.

Не прекъсвайте веригата
Преди много години, известният комик Джери Сайнфелд създал система за писане за самия себе си, която ние наричаме „Не прекъсвай веригата”. Тя е била много лесна. Всяка година през януари той залепвал голям годишен план на стената в офиса си и всеки ден пишел нов материал, който отбелязвал с голям, тлъст, Х на календара. След поредица от последователни дни на писане, Х се превърнал във верига. Джери си поставил за цел никога да не прекъсва веригата.
Сигурно бихте си помислили  - е, не е ли кръшкал поне един ден този световно известен комедиант? Но той продължавал всеки ден, защото когато видел ден без Х, това не бил добър ден за него.


Променете местоположението си
Може би промяната в обстановката би ви се отразила добре. Местното кафене би могло да бъде удобно място да пишете и ще ви подсигури различна атмосфера. Или какво ще кажете да изнесете лаптопа си в градината или във всекидневната? Да бъдете навън, сигурно би ви подсигурило предимството да нямате WiFi, който да ви разсейва (въпреки че има опция да прекъснете връзката където и да сте).

Загрейте
Творческите сокове могат да бъдат доста коварни, за да можем просто да ги пускаме и спираме по свое желание и като правите упражнения по творческо писане, ще подобрите собственото си писане, без значение дали сте мотивирани или не.

Припомнете си времената, когато писането ви спореше
Това е приятно мъничко упражнение, с което да се поглезите. Върнете се назад към публикации в блога ви, за които сте получили много интересни коментари (било в самия блог или в няко от социалните платформи) и помислете за времената, когато наистина сте се наслаждавали на писането си. Да се фокусирате върху многото проблеми, свързани с писането, може да ви накара да се съмнявате – достатъчно ли сте уверени да го праиите или дали сте достатъчно добри. Правили сте го преди, значи можете да го направите отново.

Мечтайте за целите си
Какво ще направи книгата ви за вас? Ще изстреля продажбите в небето, ще помогне на повече хора, ще ви донесе повече теми за разковор, ще ви издигне до позицията на експерт във Вашата ниша? Това няма да се случи, ако не я напишете, така че позволете на тази мечта да ви мотивира, за да започнете.

Направете го така или иначе
Любимото ми. Ако сме чакали да бъдем в добро настроение преди да направим каквото и да е, колко бавно би прогресирал животът ни? Какво бихме постигнали? Ще има безброй пъти, когато ще трябва просто да се изправите и „да го направите, въпреки че не се чувствате в настроение. Е, защо с писането би трябвало да бъде различно?

Разбира се, чудесно е да мислим за писането като просто печатане, вечно щастие и вдъхновение, но всички ние знаем, че животът не винаги е такъв – всъщност, ние сме късметлии, че имаме такъв момент!

А казах ли, че просто трябва да се заемете с него? Казах? Добре, тогава е по-добре да последвам собствения си съвет и да започна да пиша следващата глава в книгата за гости като гостуващ автор.