неделя, 25 октомври 2015 г.

Разнообразието е подправката, която ще подобри вашето писане

Джосели Прюмър заBookBaby"

 „Абстрактните описания и повтарящите се изречения водят по-скоро до нещо скучно за четене. Редактирането, с акцент върху по-интересен избор на думи и изречения, може да подобри творбата ви и да я накара да заблести.” (Дж. Пр.)

Вие член ли сте на граматичната полиция? Един от малкото, надарени да забележат дребните нередности от разстояние поне една миля? Вероятно сте чували много пъти, че би трябвало да бъдете писател, защото имате дарбата да владеете думите. И вие сте се вслушвали в тези думи, не само защото сте надарени с нюх за граматиката, но и имате невероятна история за разказване. Да комбинирате тези две дарби някак си ви приляга естествено. Но седнете ли да пишете невероятен роман, нещо се случва. Думите, внимателно изваяни и педантично правилно избрани, изглежда не вършат работа. Има нещо, което липсва на вашата проза.

Има разлика между това да напишете едно изречение правилно и да изваете завладяващо изречение. Ето това е, което прави процеса на редактиране толкова силен. Да установите самоличността на своята творба и да претворите една добра история в невероятен роман.

Нека хвърлим един поглед на този кратък абзац:

Скучно: Джон влезе в магазина. Той си купи кутия мляко и замразена пица. Видя Мери на опашката пред касата.

В периода на създаване на чернова, много е лесно да попаднете в едни и същи шаблони – особено когато въпросът опира до започване на изречение с лично местоимение или с името на героя. Това автоматично превръща написаното в нещо изхабено и скучно. В добрата творба има разнообразие, комбинация от изречения, които поддържат прозата жива и интересна.

По-добре: Джон влезе в магазина да си купи кутия мляко и замразена пица. Опашките се виеха пред касите, но той забеляза приятелката си Мери на първата и подкара количката си натам, за да поговори с нея.

Случи се нещо забавно, докато преработвах този абзац. Промяната в структурата на изречението го направи далеч по-интересен за четене. За това ставаше дума – да поддържаме творбата си жива, а читателите си – заинтересовани.

Ето друг пример с фокус върху избора на думи:

Като писатели, ние имаме ангажимента да създадем жив, детайлен свят за нашите читатели. Но това няма да се случи, ако имаме скучни, абстрактни описания в ръкописите си. Абстрактните описания са неясни, двусмислени думи, думи като:

приятен
добър
неудобен
доста
наистина
много

Какво му е на това изречение?

Скучно: Ник наблюдаваше Кети, която вървеше по тревата, мислейки си колко хубаво изглежда тя.

Това изречение не ни казва нищо за това как всъщност изглежда Кети и използва абстрактната дума „хубава”, за да я опише.

По-добре: Ник наблюдаваше как Кети върви по тревата, възхищавайки се на нейната дълга, тъмна коса, на розовите й бузи и искрите в сините й очи.

Като заменим абстрактното описание с няколко конкретни, творбата незабавно добива повече жизненост, а изречението става по-ясно за читателя.

И вие имате много изречения с абстрактни описания. Изчакайте да мине време, изчетете ръкописа си и помислете как можете да преструктурирате тези изречения и да подберете по-конкретни думи, за да постигнете  разнообразието, което ще направи творбата ви интересна за четене.