От Алеко до Ярлово

 От А до Я. И така, и иначе вчера подкарах част от двухилядниците на Витоша, та защо днес да не продължа с други? Този път, в чудесната компания на Янислава, Мария, Тео и Иван. Отново слязохме на "Алеко", но продължихме към Витошко лале и все направо, преди стръмното изкачване, в края на което вдясно ни примамваха Резените и Черни връх, но ние продължихме напред. Успяхме да качим върховете Скопарник (2227 м) и Ярловски купен (2173 м.), както и отново да минем покрай и да спрем за единствената ни почивка при изворите на река Струма, за които ви разказах тук. После продължихме към върховете Купена (2196 м.) и Сива грамада (2003 м.). Връщането, обаче, се оказа извън предвиденото и волю-неволю, навъртяхме километри до Ярлово. Тръгнахме към Ярема, но преценихме, че силите ни няма да стигнат за иначе нищожните 8 км., та да успеем и да се "класираме" за последния автобус 69. Ето защо, се подкрепихме в местната кръчма, докато дойдат "спасителите" ни, тъй като последната маршрутка от Самоков е в 16:30. Винаги зависи от коя страна ще погледнем на приключението. За нас беше добра тренировка, още по-добър повод да изживеем магията, наречена "Заедно" и да се насладим на нови гледки. 

Алеко - Двата резена - Черни връх - Лъвчето - Алеко

 Определено, аз съм от почитателите на ниско- и среднопланинските обиколки на Витоша, но от време на време имам нужда да се кача и по-високо. Днес, разполагаща с малко повече от половин почивен ден (за сметка на вечерта), поех към хижа "Алеко". Качих се по стената до Заека, където ми беше много приятно да засека група от детската градина с техните млади и ентусиазирани преподавтели и после, до колче 43, както се казва, "пей, сърце". Последваха върховете Малък Резен и Голям Резен - тук си побъбрихме с много приятни момче и момиче - и разбира се, първенецът Черни връх. Подкрепих се със сок от бъз, разменихме по няколко думи с някои от изпреварилите ме до върха. Спуснах се, а после и се качих до Лъвчето. След това между колчета 111 и 112 се върнах по "магистралата" до отбивката за зимната пътека до хижа "Алеко". Както споделих със съсед, с когото си поговорихме преди да се прибера, едва ли има по-зареждащо кардио. 

Западен парк - Кладница

 Мистичен изгрев. Щура разходка с двете ми кучета-лудетини и игра на криеница с котка Белла (някой ден ще ви запозная с правилата на тази игра). Намерена четирилистна детелина (или люцерна – все едно, еднакво рядко срещани са). Част от причините да измина общо за деня 41.210 км. само седмица след приблизително толкова в Лозенската планина. 31.260 от тези километри са планински с 688 м. положителна денивелация. Този път, обаче, тръгнах от Западен парк (парка, не – квартала), през „Красна поляна“, „Овча купел“, „Павлово“, по ул. „Пушкин“ до Бояна и оттам по пътеката на обиколката на Витоша, но не само до Владая, а до Кладница (магазин "Петте кьошета"). Емоциите и усилията преливаха от възторг, през леко напрежение да преодолея „удрянето на стената“, колебание, но водеща беше благодарността, че се движа и всяка крачка беше от значение. Срещнах толерантни прекрасни колоездачи, забързани, но усмихнати бегачи и едва към края на маршрута – туристи като мен. Всеки от нас беше от значение за другите. Това е магията на планината. Допълних оставащите километри с още една разходка с лудетините – и двете не съм ги засичала с никакви устройства, защото те и игрите с котката са част от ежедневието ми, които ме зареждат с толкова енергия!

 

Пасарел – Гарванец – Долнопасарелски манастир – Можкандови водопади – връх Попов дял

(или как 18.240 км. с 625 м. положителна денивелация станаха част от намаленото ми като обем ежемесечно предизвикателство)

Отдавна най-добрият турист от нашата група за планински преходи, Тео, ни говори за връх Попов дял – първенецът на Лозенска планина с височина 1190 м. Не толкова заради височината му, а заради предизвикателството да бъде „открит“ и, както той я нарече, „омагьосаната гора“ под него. Ето, че дойде време поне някои от нас да направим този преход. Тръгнахме с автобус 3 от Орлов мост още в 8:33 ч. В 9:20 стартирахме нашия преход от предпоследната му спирка „Мостът на Пасарел“. Тръгнахме към местността Гарванец по първата пътека вдясно, но се оказа, че собственик е преградил прекия път и се върнахме с две улици по-нагоре. Първо се отбихме да видим скалните пирамиди над река Искър. Няколко пъти  се връщахме към падовете на реката, за да снимаме. За първото ми посещение на тази местност можете да прочетете тук.  После, продължихме по указанията от “Trips Journal” към долнопсарелския манастир „Св. св. Петър и Павел“, откъдето приятни туристки ни уведомиха, че можем да видим и Можкандови водопади на разстояние от около 800 метра от манастира с надморска височина 850 м.. След това се върнахме по бяло-червената маркировка и изкачихме връх Попов дял. След кратка почивка продължихме по маркировката, убедени, че вървим към с. Долни Лозен, но се озовахме на шосе. Интернет сигналът изчезна и наистина не знаехме къде сме. И Тео, и аз харесваме Лозенска планина, но някак ни се иска да бъде по-добре маркирана. За щастие, младо семейство с дете ни качи в колата си и ни закара до м.с. „Цариградско шосе“. В противен случай, ни очакваха не малко километри до Нови хан. Споменавам този щастлив завършек на прехода ни, за да напомня, че все още има много добри хора – дамата повтори, че се радва да ни помогнат – и то сред младите, които нерядко чувам да бъдат упреквани за какво ли не.
Този преход е част от ежемесечното ми предизвикателство, но този път 40, вместо 50 км., за един ден. Намаленият обем се дължи на престояща авантюра, за която ще ви информирам съвсем скоро.