Определено, аз съм от почитателите на ниско- и среднопланинските обиколки на Витоша, но от време на време имам нужда да се кача и по-високо. Днес, разполагаща с малко повече от половин почивен ден (за сметка на вечерта), поех към хижа "Алеко". Качих се по стената до Заека, където ми беше много приятно да засека група от детската градина с техните млади и ентусиазирани преподавтели и после, до колче 43, както се казва, "пей, сърце". Последваха върховете Малък Резен и Голям Резен - тук си побъбрихме с много приятни момче и момиче - и разбира се, първенецът Черни връх. Подкрепих се със сок от бъз, разменихме по няколко думи с някои от изпреварилите ме до върха. Спуснах се, а после и се качих до Лъвчето. След това между колчета 111 и 112 се върнах по "магистралата" до отбивката за зимната пътека до хижа "Алеко". Както споделих със съсед, с когото си поговорихме преди да се прибера, едва ли има по-зареждащо кардио.
Няма коментари:
Публикуване на коментар