Миниатюри

"Нови приказки от цял свят" от Любомир Николов

„Гръцки цикади нападат България”. 

Звучи страшно, нали? Но ние сме славяни и още от легендите сме свикнали с дуалистичната природа на всичко, което ни заобикаля. Подобно изречение звучи страшно, ако е заглавие в ежедневник. То обаче може да има и много приятен привкус на приказност, ако е поднесено така: 

„А една вечер просто се вслушах в песента на цикадите.. и в ума ми сама се появи приказката за добрия щурец, който свирел на бузуки”. 

 Нещо повече – ако е поднесено от Любомир Николов в неговите „Нови приказки от цял свят”. Сигурно някои по-скептично читатели биха си казали, че вече са чели достатъчно приказки и няма нужда да бъдат измисляни. Особено пък от българин. Ние, които ценим своите автори имаме друга гледна точка. Точно българин, който е пътувал из света по най-магичния начин – с тоновете книги, които е изчел, - може да разкаже приказките за едно малко момиченце с чудното име Божана по такъв начин, че приспивайки я да я събуди. Да я събуди за новия свят на магичното, което прави живота по-красив и по-лесен.

Когато споменем българско име, особено ако то се дублира (лично познавам другия Любомир Николов, с чиито „Лодки през зимата” вече съм ви срещала), малко е трудно (или поне не искаме) да си дадем сметка кой стои зад това име. Аз, за съжаление, не познавам автора на „Нови приказки от цял свят” лично, но той е приятел на мои приятели, което според старата мъдрост, го прави и мой приятел. Нещо повече, още по-близък ми става с тези свои приказки. Иначе, повече информация можете да прочетете за него на този адрес. Ако искате, разбира се. А ако не искате да видите какво се случва в приказките му, то както казва авторът, „вече сте заспали”. От сън до сън, обаче има разлика. Дано да се събудите. Защото ще погледнете на света по един нов начин и то в 19 кратки истории-приказки. А това е сигурен знак, че сте се срещнали с класик. За щастие, жив.

THE DARK CORNER: Пътуване / История с Дух

THE DARK CORNER: Пътуване / История с Дух

"Пътуване" от Весислава Савова

"Пътуване"

Новата ми книга „Пътуване”
ISBN 978-954-353-174-5;
Издателска къща "Св. Иван Рилски"
Формат: 130 Х 200
Година: 2012
Стр: 112
Цена: 8 лв

В наличност (все още) в:  

1. Галерия-музей "Класика", ул. Юрий Венелин, 32
2. "Български книжици", ул. Аксаков, 10
3. "Книжарницата" на ул. Пиротска, 25
4. Книжарницата на МГУ "Иван Рилски", ул. проф. Боян Каменов
5. Книжарница "Меджик", ул. Паренсов, 35

6. Кнжарница "Rea Books", ул. Граф Игнатиев 47
7. Книжарница "Петър Берон", ул. Шишман 2

 или директно от мен (бонус – автограф) 

Отзиви:

Виктория Пенева, „24 часа” /ревю/

Виктория Пенева, „Труд” /ревю/ 
Донко Найденов, „Светът на ужаса” /ревю/

Бранимир Събев в блога му The Dark Corner /ревю за "Пътуване" и "История с дух"/
Ивет Лолова, „Аз жената.бг” /интервю/

Реакции в блога ми
Клип със снимки от премиерата на „Пътуване” в София 

Заповядайте на страницата на „Пътуване” във ФейсБук.

По женски за вещици и дяволи

Когато си жена в България, от теб не се очаква да пишеш мнение, - да не говорим за гръмкото „ревю” - за книга от млад писател. Особено ако тя е в жанра на фантастика или хорър. Първото, което би хрумнало на нечии болни мозъци е – тая пума май се хвърля на младото момченце. Ако сте от тези, моля спрете да четете до тук. Това, на кого се хвърлям, нека остане мой проблем, споделян само с конкретен човек. Ако обаче сте достатъчно свободолюбиви и допускате, че нещо прочетено може да ме развълнува (и) на интелектуално ниво, то моля – ето за какво искам да ви разкажа. А, и още една условност – риторично се обръщам към заклеймилите този разказ читатели. Не е нужно да ми отговарят.

И така. „Благословеният, вещицата и дяволът”. Автор – Бранимир Събев. Дали остана какво още да се говори за него, след като толкова авторитети си казаха тежката дума? И то не само за този разказ, а за целия му последен (за сега) сборник „Човекът, който обичаше Стивън Кинг”? Да, мисля, че има. Повечето от (по)читателите от женски пол на този автор изразиха явно отвращение по отношение на споменатия разказ. Дали сексуалните сцени и вулгарният, на моменти, език не са причина за това?

Колкото до първите, мен ако ме питате, даже са доста пестеливи. Ще ме оборите ли? А нима сте склонни да приемете за чиста монета когато някое жълто – и като цвят на хартията, и като стил, - вестниче ви разкаже за извращенията в някой манастир или за поредната оргия със силиконова красавица? Да, тези, последните, не са литература. Но те са пошлите. Те са вулгарните.

Вулгарният (приемете го за спираловидно повторение) език също е изключително премерен. Тъй като с Бран се познаваме, дори в личен раговор го бях поощрила да бъде малко по-рязък в това отношение. Всички се срещаме с различни хора по улиците. Чувала съм изискани жени да ползват речник, от който и хамалин би се изчервил. Точно в жанра „хорър” ли се очаква езикът да бъде премерен, изискан, елегантен?

Не това обаче са двата компонента, с които се изчерпва последният от този сборник разказ. Приятно съм изненадана от познанията на Бран по отношение на някои образи от легендите.

От една страна имаме стандартния образ на вещицата. Изкусителка, еднакво веща и в сваряването на магични отвари, и в любовното изкуство. Та ние, хората, за има-няма 30 (ех, мечти!) години сексуален живот, се чувстваме изчерпани и започваме да експериментираме как ли не, та една шествековна хубавица ли няма да се отегчи от всичко? Заклала била млада девица. Това ли видяхте наистина? Точно аз ли трябва да ви напомням що за символ е кръвта? Още повече тази на девица? Освен това, хайде да си припомним повечето детски приказки! Да ви е правило впечатление, че там до всяка вещица има по една девица – Снежанка, Рапунцел... да не изпадам в подробности. След това. Венефика – чак на мен ми стана привлекателна предвид това колко изкусно я е описал авторът, - искала да съсипе манастира. Срам и позор! Ами?! А дали прочетохте внимателно що за психопати населяват въпросния манастир? Ще ви отговоря приблизително в стила на книгата – хомосексуална сган, ояла се до пръсване от земни блага, забравила какво е основното предназначение на монашеския им живот. Ако тази обител бе покосена от „божията десница” (да не говорим колко богохулен сам по себе си е този израз), сигурно псевдо вярващи биха тържествували, изпаднали в религиозен (психопатска работа) транс, но щом разрухата идва от повече от свещен съюз – този на взаимната привързаност и загриженост между мъж и жена, - то вече можем да нападнем автора, така ли?

Другият образ, с който писателят печели изцяло симпатиите ми, е този на демонът Адилио. Чудовищното му по размери мъжко достойнство и начинът, по който задоволява страстите си, са съвсем естествени. Да, повярвайте ми. На фона на някои садо-мазо сцени, срещани както в литературата, така и в киното, актът, с който този демон превръща вещицата в своя робиня, си е съвсем елементарно съвокупление. Няма да досаждам с женски (или нимфомански) мечти за два акта непосредствено един след друг. А болката? Болката я има навсякъде. Понякога е за предпочитане на физическо, камо ли на душевно или ментално ниво. Пък и Венефика не се отклонява кой знае колко от нейния си път след това. Да, носи мъртво бебе към блатото, но ако сравните тази „потресаваща” сцена с легендата за навитата (духчетата на починали бебета) и гнусните клипове онлайн за това как майки пребиват децата си, ще се убедите, че отново авторът е бил свръхщадящ спрямо читателите си.

Да се върнем към Адилио. По-точно – към неговото преобразяване. Красавецът Асмодей вече е пред нас. Предводителят на разбунтувалите се ангели. Отговорният за един от седемте смъртни гряха – сластолюбието. Демонът на хазарта. Покровителят на семейните скандали (айде, моля, моля – Асмодей е виновен на някои, които не са наясно със себе си). Бранимир ни е спестил в образа му само проблясъка във всяко едно от очите – спомен от Божия поглед. И по-добре. Все пак това е хорър, а не библиейско четиво.

Още един прекрасен образ - един от служещите на Асмодей, а именно, Блатникът. Много нисък като ранг и много пошъл в нравите си славянски дух. Авторът не навлиза в подробности около това коварно създание, но то е ясно – покланя се на Асмодей, замъква красивата вешица (защо бе, Бран? – с намигване) на дъното на зловонното си царство, а преди това си взима жертвите. От най-свидното. Достатъчно като за второстепенен герой.

„Цялата болка, насилие и омраза” и то не само от последните дни, намират своя израз и то по съвсем нов начин в този великолепно издържан в стилово отношение (да напомня пак – говорим за хорър) разказ.

За мен е радост, че започнах лятото си точно с книгата на Бранимир Събев. А вие, ако искате, препрочетете този последен разказ. Без предубеденост. С малко повече желание. А ако някое от имената не ви говори нищо, потърсете информация. Няма нищо срамно в това. Срамно е да правим трансперенция на невежествтото си върху можещи хора.

Още едно признание (за и от мен)

Тристишия от Весислава Савова на английски, преведени на испански от Анжела де Соулса (Уругвай)

.......................................

some fall drops

on the faces

hidden smiles

Caen algunas gotas

En las caras

Sonrisas ocultas

…………………………….

the horse chestnut

with heavy hedgehogs

in the attack

el castaño de las indias

con pesados erizos

en el ataque

………………………………

birds alighting

on the wires

farewells 

Aves se posan

En los cables

Despedidas.

……………………………

there’s no wind

but  this bamboo leaf

why is it flying

no hay viento

¿porqué vuela

esa hoja de  bambu?

Асоциативни тристишия – читателски дневник//Associative tercets - reader's diary

По Мартин Гюлих//After Martin Guelich…
пауново око
на червено кадифе
обич
...
бръбар рогач
прегазен на пътя
пропилян живот
...
целуна мъртвата -
прощаване с
девствеността
...
изплашени деца
зад оградата
бъдещ безработен
...
не се измива
миризмата от мъртви
работа
...
писалката е
добър приятел
потна длан
…
peacock butterfly
on red velvet
fondness
…
stag-beatle
run over on the road
live frittered away
…
kissed the dead girl
parting with
the verginity
…
scared children
behind the fence
unemployed to be
…
unable to wash
the smell of dead ones
a job
…
the ball pen is
the best friend
clammy palms
　
　
По Бранимир Събев//After Branimir Sabev…
филм във филма
this is the end
за самотници
...
син микробус
а шофьорът не вижда
на лов за таланти
...
не станах хайджин
а мейджинът убива
го
...
адска буря
кралят дава
благословия
...
две менчета
и Асмодей – с криле
преобразяване
...
разкъсана кожа
върколаци се любят
в локва кръв
…
a film in the film
this is the end
for recluses
…
a blue van
but the driver doesn't see
hunting for talents
…
I didn't become a hijin
but the maijin kills
go
…
a storm from hell
the king giving
his blessing
...
two coppers
and Asmodeus with wings
transformation
…
torn skin
warlocks making love
in a puddle of blood
　
　
По Иво Андрич//After Ivo Andrich…
плясък на вълни
събуждане в параход
някога плавал
...
капитан
толкова чакане
на болката
...
мостове
пресекли пътища
брод
...
изкушения
зад витрината
книги
...
…
a splash of waves
waking up in a boat
used to sail
…
a captain
so much waiting
for the pain
…
bridges
cutting off roads
a ford
…
temptations
behind the shop window
books
...
　
По Карлос Луис Сафон//After Carlos Ruiz Zafon
…
крехки пръсти
опипват лицето му
първа обич
...
любимата
стене от чужди ласки
безсилие
...
свещенодействие
до последно преследва
словото
...
прозрение
най-верният служител
е просякът
...
честит рожден ден
до мен е само татко
а не искам
...
лабиринт
в книжното гробище
тайник
…
tender fingers
running on his face
first love
…
the beloved girl
groaning of one else's caress
emasculation
…
a ritual
to the last chasing
the word
…
enlightement
the most devoted employee
is the beggar
…
happy birthday
only dad is by me
but I don't want it
…
a maze
in the graveyard for books
a covert
　
　
По Патрик Зюскинд//After Patrick Süskind…
опияняваща
самодостатъчност
уф този гълъб
...
най-фин аромат
по-силен от мускус
човешко тяло
...
някой наднича
зад рамото
усъвършенстване
...
чиракът дебне
своя майстор
съвършенство
...
дори на клада
търси съвършен мирис
полудяла тълпа
...
…
a flush
self-sufficience
ugh that pigeon
…
the most refined odour
stronger than a musk
a human body
…
somebody peeping out
behind the shoulder
elaboration
…
a typo stalking
his master
perfection
…
even on the stake
looking for the perfect odor
a mad crowd
...
По Кобо Абе//After Kobo Abe
...
пясък под пясък
свобода на живота
в движението
sand under sand
freedom of life
in movement
По Борис Виан//After Boris Vian
...
мъгла
на сутринта
в ръцете ти
...
в златна клетка
пръскат се сърца
завист
...
смърт
кучета и желание
без съжаление
...
катеря скали
всеки ден
оргазъм
.............
the fog
in the morn
into your arms
…
in a golden cage
the hearts burst
envy
…
death
dogs and lust
with no regret
…
climbing rocks
every day
orgasm
　　

Петък, 13

1307 г. Жак дьо Моле - предводител на Ордена на Тамплиерите, разгромен от Филип Хубави, - е на клада. Тамплиерът избълва проклятия срещу цялата династия на Капетингите, малко преди да изгори. Денят е петък, датата 13.
За да докаже силата на проклятието, французинът Морис Дрюон пише поредица романи "Прокълнатите крале".
Ако вие обаче не сте от династията на Капетингите, а треперите всеки път, когато денят е петък, а датата 13, то според психолозите, страдате от Параскевидектриафобия. Колкото и да ви е трудно да го произнесете (на мен поне ми е), то си е фобия. А Фобията (от петък 13, в случая) не е просто страх, а страх,украсен с определенията: "патологичен, натраплив, ирационален и силен".
Накратко, защо не си живеете живота? Може да е 13-ти, но е петък. Едно добро начало на почивните дни.
http://www.youtube.com/watch?v=b71j1v5oyOY&feature=related

Първи гастрол на "Кръстопът на изкуствата"

На 23-ти юни 2012 г., „Кръстопът на изкуствата” премина от етап „Сезони” на етап „Гастроли”. От 13 до 17 часа, на сцената на читалище „Развитие” в Дряново нашето издание премина на четири блока (етапа), както следва :

БЛОК 1

Открихме нашия празник с изпълнение на прекрасния дует „Тюркоаз” – Галин Москова и Валентин Ангелов. Те са не само утвърдени поети с китара, но и нашите нови приятели, срещите с които предстоят.

Веселка Христова направи кратка ретроспекция на четирите сезонни издания на „Кръстопът на изкуствата”, проведени през периода юли 2011 година – април 2012 година. С вълнение си спомнихме за всички наши приятели творци, които направиха възможно осъществяването им.

Весислава Савова направи обзор на медийните отзвуци за „Кръстопът на изкуствата” както в страната, така и в чужбина. До момента такива имаше в индийското издание Indian Poetry, българските електронни издания - „Аз жената.бг”, „Кафене.бг”, „Е-лит.инфо”, „Литературен свят”; седмичниците  „Приятел” в Самоков и „Всичко за семейството”; електронните медии – радио „Хоризонт” в предаването „Закуска на тревата” и университетското радио „Алма Матер Класик ФМ”.

БЛОК 2

Веселка Христова обобщи  предпремиерата на пиесата от Весислава Савова в с. Радуил и премиерата в София, като направи резюме на широкия отзвук в електронните издания на „24 часа” и „Труд”, „Е-лит.инфо”, „Аз-жената.бг” и „Кафене.бг”.

След това видяхме и самата пиеса. Новостите този път са две. Ролята на духа в пиесата бе поета от Стойка Павлова, тъй като титулярът Петромил Денев се готви за примни изпити в НАТФИЗ. Другата новост е, че финалът на пиесата вече не е преводът на „Санаториум” от Металика, а импресията на Весислава Савова „Аз, която”, част 1.

След заслужените аплодисменти за актьорите, Весислава обяви издаването на пиесата в книга, което вече гарантира авторските права.

БЛОК 3

Започна със запис на барда Бойко Георгиев, който официално заяви:

„РАЗРЕШАВАМ ТИ ДА ИЗПОЛЗВАШ МОИТЕ НЕЩА/защото има и стихове и детски мюзикъли/ , ЗАЩОТО ЗНАМ , ЧЕ ЩЕ ГИ ПОЛЗВАШ ЗА ВНАСЯНЕ НА СВЕТЛИНА И ЛЮБОВ В ЖИВОТА НИ ! Желая ти успех от все сърце !"

След като обявихме арт-предизвикателството с тема „Приятелство”, по което гостите от публиката ни можеха да творят свободно по предпочитан от тях начин, продължихме с представянето на книги:

-          Новия сборник на Весислава Савова „Пътуване”;

-          Стихосбирката на Веселка Христова „Жадни миражи”

-          Книгите на младия писател на хорър Донко Найденов – „В капана на неизвестното” и „Ударите на съдбата”, с редактора на която – Весислава Савова, - превърнаха представянето му в диалог, вместо обичайните за такива ситуации монологични представяния.

Към този блок бе включено и личното творчество на част актьорския състав: изключителните поети Донка Чолакова и Анахид Чальовска рецитираха свои стихове, а талантливата седемнадесетгодишна Изабел Чальовска трогна публиката със своето есе за любовта.

Дует „Тюркоаз” отново очарова публиката със своето изпълнение.

 БЛОК 4

Този път творчествоото си представиха гости от публиката. Нашата изключително талантлива, но много скромна гостенка Елена Денева, която бе придружена от прекрасната си майка, предпочете да не излезе на сцената. Затова Весислава Савова прочете две нейни стихотворения. След това Филип Дянков, Цонка Христова и Марин Маринов представиха себе си творчеството си по много емоционален и вълнуващ начин.

Дойде време на резултатите от арт- предизвикателството, в което имаше три стихотворения и една рисунка от Стойка Павлова, изобразила старо дърво, подпряно от вила. Посланието беше ясно. Едното от стихотворенията бе на дует „Тюркоаз” – „Какво е любовта”, което те и изпяха.

Накрая, Филип Дянков рецитира с много чувство поемата на покойния вече Радко Радков „България”.

Донка Чолакова отправи своето специално послание под формата на тристишие, което събра цялата емоция на нашия първи гастрол:

„Краят на юни.

Събор на приятели.

Жега в Дряново.”

Останалите 30 минути посветихме на лични, приятелски разговори. Разговори, които поведоха към следващия гастрол на „Кръстопът на изкуствата”. Ще ви държим в течение кога и къде ще бъде проведен.