Симеоново - езерата - Горен Алеков водопад - Разклона за лифта на Драгалевци

 Неделя. Горещник. Имаме нужда от разхлаждане. В 8:50, безупречен по отношение на спазване на разписанието, автобус 67 потегля за Симеоново и в 9:20 включвам "Страва" да засече прехода ми, който само леко съм щрихирала в съзнанието си, но съм склонна на всякакви промени. Тръгвам по единствената възможна улица над последната спирка на автобуса, "Витошки езера", завивам по "Панорамна" срещу една прекрасна кръгла къща и в края на тази улица, вляво, е "Мишкова орница", която отвежда директно до езерата. Те са 4 - две едно над друго вляво (освен ако не ги броят за едно) в края на орницата, третото е малко по-нагоре, вляво (на общо 2 км. от началото на маршрута), а четвъртото преди този мистичен заслон, който ще видите на снимките по-долу. До тук маркировката, въпреки че не е необходима, е жълта. Над него, пък, е началото на нископланинската обходна пътека на Витоша със синя маркировка, която ме отвежда до Горен Алеков водопад, продължава напред и води към Драгалевци. Отклонението за Драгалевци вдясно е с червена маркировка. Аз спрях до "Разклона за лифт Драгалевци". Не се отклоних към манастира, тъй като миналата година ви разказах за посещението ми до него тук. Вече запозната с разписанието му, се качвам на автобус 66 до м.с. "Витоша", където точно в 12 се качвам на метро. Приятно, разхлаждащо и леко приключение. Като за неделен ден. Горещник при това. Общото разстояние е 7 км., което взех за малко под 2 часа, тъй като се изкушавах да спирам и да снимам.

Черни връх

 Изпреварвайки горещините, които не бива да бъдат чак толкова преувеличавани, в 8:33 бях в автобус 66 от м.с. "Витоша" за Морени и се върнах с онзи, който тръгна от Морени в 12:30. През това време, успях да направя следния преход: Морени- Черни връх - под лифта - Лалето - Алеко - Морени. Прилагам карти на маршрутите за качване и слизане и снимки, разбира се. Предвидете по час и половина в посока, ако ходите с умерено темпо и малко повече, в случай, че не искате да бързате за никъде. За бегачите и бързоходците, знам, че няма нужда от съвети. Ето обаче един по-различен приятелски съвет - следвайте внимателно червената маркировка, за да не се озовете в някое мучурище. Нищо страшно - ако сте с добри обувки, веднага ще отмиете калта в рекичката, а те ще изсъхнат, - но не е най-приятното преживяване.

Морени - Алеко - Ушите

 Това е един много, много лек маршрут, който е почти като разходка в парка, но въздухът е още по-чист, а хората все по-рядко срещани. Бях се засилила за Черни връх, но към него се отправи голяма група. Нямам нищо против хората, дори съм изключително социален човек, но има моменти, в които ми е хубаво да се разхладя и раздвижа съвсем сама. И така, потеглих аз по обичайния маршрут с колова маркировка, която трябваше да се срещне с посестримата ѝ от Железница, но оставих групата да се наслаждава на своето време и продължих направо, към малката, но увеличаваща се номерация, минаваща през местността "Торфено бранище", което е на цели 1000 години. Не се отклонявайте от пътеките - избирайте по-малко мучурливата, но се движете близо до колчетата, - защото на места достига до 2 метра. Още една от причините преминаването през бранището да е забранено. Мъхове и водорасли, храсти и тревисти растения, сред които има и насекомоядни, са отстрани на пътеките. Скоро стигам до заслон "Ушите", само предверието на който е използваемо и то в екстремни условия. Качих се и на върха над него, който е много силно казано "връх" - едно хълмче за скок-подскок, но тревата от двете страни на пътеката ми стига до рамото (от нисичките съм аз), а камъните, върху които се стъпва, искат съсредоточаване и внимание. Аз лично не се досещам за по-добър начин за "медитация в движение". После се върнах по коловата маркировка до разклона към "Морени" и бях на спирката само 5 минути преди тръгването на автобуса. Чудна разходка за половин почивен ден. После и работата някак върви още по-леко.