Скъпи приятели,
Днес, първи октомври, се отбелязва междунароният ден на поезията и музиката. Wikipedia дава следното
определение за поезия:
"Поезията (от гръцки: ποίησις, „творчество, творение“) е форма на литературното изкуство, при която езикът се използва заради неговите естетически и стимулиращи емоциите качества в допълнение към (или вместо) чисто познавателното и семантичното му съдържание. Поезията може да бъде писана самостоятелно, като отделни стихотворения, или в съчетание с други изкуства, както в поетичната драма, песните или поезията в проза."
Мога ли да кажа кой е любимият ми поет? Не, твърдо не. Това са толкова много хора, че започна ли да изреждам, със сигурност ще забравя някого и няма да мога да си го простя. Ето защо, искам да ви поздравя с едно стихотворение на един от любимците ми - Федерико Гарсия Лорка:
БАЛАДА ЗА МОРСКАТА ВОДА*
Далеч
усмихва се морето.
Зъби от пяна,
устни от небе.
- Какво продаваш, моме тъжна,
с гърдите голи и злочести?
- Продавам аз, сеньор, водата
на морето.
- Какво ми носиш, момко черен,
примесено с кръвта ти буйна?
- Сеньоре, нося аз водата
на морето.
- Кажи ми, сълзите солени
отгде извират, мила мамо?
- Аз плача със водата
на морето.
- Сърце, а тая нетърпима
горчивина къде се ражда?
- Безкрай горчива е водата
на морето.
Далеч
усмихва се морето.
Зъби от пяна,
устни от небе.
*(Превод от испански: Ал. Муратов, Ат. Далчев; публикувано в litclub.com)
Нека празнуваме, като отдадем нужното уважение на думите. Думи, които се леят като музика.
Честит празник!
снимка: uen.org
Честит празник и на теб, на думите, които правят делника, с ново лице и на преото ти.И понеже Лорка е от най-любимите ми поети те поздравявам и аз за празника с Лорка.
ОтговорИзтриванеМялък виенски валс
Във Виена има десет девойки,
едно рамо, където плаче смъртта
и гора с препарирани гълъби.
Има фрагмент от сутринта
в музея на скрежа.
Има една стая с хиляда прозореца.
Ай, ай, ай, ай!
Вземи този валс със затворена уста.
Този валс, този валс, този валс, този валс,
за „да“, за смърт и за коняк,
който мокри опашка в морето.
Искам те, обичам те, искам те,
с фотьойла и мъртвата книга,
в тъмния таван на лилията,
по меланхоличния коридор,
в нашето лунно легло
и в танцът, който костенурката сънува.
Ай, ай, ай, ай!
Вземи този валс със сецнат кръст.
Във Виена има четири огледала,
където играят устата ти и ехото.
Има една смърт за пиано,
която посинява момчетата.
Има просяци по покривите.
Има свежи венци от сълзи.
Да, да, да, да!
Вземи този валс, който умира в ръцете ми.
Защото те искам, обичам, любов моя,
на тавана, където играят децата,
сънувайки стари лампи от Унгария
от шумкането в хладната вечер,
виждайки снежни овци и лилии
от тъмната тишина на твоето чело.
Ай, ай, ай, ай!
Вземи този валс на „Обичам те завинаги“.
Във Виена ще танцувам с тебе,
с костюм, който да има
глава от река.
Виж какъв е бряг със зюмбюли съм накичил!
Ще оставя устата между краката ти,
душата си – в снимки и бели лилии,
и в тъмните вълни на твоята походка
искам, любов моя, любов моя, да оставя,
цигулка и гроб, лентите на валса.
Ф.Г.Лорка
прев. А.Сандев
Здравей, Веси! :)
ОтговорИзтриванеЧестит празник и от мен!
Нека красотата и величието на словото да вълнува душите на всички негови ценители, и да дава смисъл на житейските ни дни, дори и да ни вдъхновява...!
В името на празника на поезията, красотата и величието на словото, те поздравявам, дори и почитателите на твоя блог с едно прекрасно любовно стихотворение, на един от любимите ми български поети Дамян Дамянов:
*****
НЕ СИ ОТИВАЙ
Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!
Честит празник, Веси!
ОтговорИзтриванеДа, големите наистина са много и е трудно да ги изброим, но нека отбележим и по-малките. Те са още повече, но също са добри.
Искам моят поздрав да е със стих на една от тези поети - авторка която много обичам и уважавам
Знам и истинското име, но тук ще я отбележа като Nemezida
Море
На морето кристалният блясък
шеметно ме привлича.
На миг мечтан ми прилича –
слънце, скали и мъничко пясък.
Аз ще следвам дълго морския бриз,
песни ще пея с прибоя.
Не се боя от пороя –
радва ме всеки морски каприз.
Ето, тръгвам! Мигът е настъпил.
Предвкусвам чудна омая.
Политам аз към безкрая.
Разумът ми май се е размътил.
Честит празник на всички отбили се тук, които обичат поезията!