Неделя. Времето се точи бавно, много бавно. Мързеливо е. Има слънце, но никак не ме привлича. Скучно. Сигурно, естествена реакция след толкова много нови емоции, за които вече ви споделих в предишни публикации.
Вече е следобед. Аз съм сред тези, които ще четат при „Безпризорните”, които вече веднъж подведох, поради независещи от мен причини. Този път – няма мърдане. Отивам. С приятел. Важно е, заради подкрепата. Важно е, за да има поне едно усмихнато лице, докато чета нещо свое пред непознати хора. Нямаше как да знам, че всички там са Приятели и то толкова добронамерени.
За щастие, бях оставена за последно. Захласнах се, докато слушах Здравко, Кети Димитрова, Дилян Еленков, Борис Стоилов, Диана Коленцова. Хора, които доказват, че съвременната литература се развива и то в положителна посока. Няма да правя анализ, нито пък ще давам оценка на тези хора. Нивото им е много високо и ви уверявам, че си заслужава да прочетете творбите им, а още повече – да ги чуете. Повечето бяхме „сдухани” (цитирам), защото четяхме за първи път. Аз, лично, бързо преодолях това сдухване, защото видях очите на тези, които ме слушаха. Тези от вас, които са чели импресията ми „Очи” знаят за какво говоря. Другите, със сигурност могат да се досетят. Достатъчно е да гледате хората, с които общувате в очите.
Благодаря на „Безпризорните в неделя” и очаквам да се срещнем отново. Скоро. Много скоро.
Браво, Веси! Отдавна Безпризорните ме привличат, но все не намирам време ли, сили ли, за да отида и да прочета нещо свое... Да, права си, ОЧИТЕ са най-важното!
ОтговорИзтриване