Оскар Уайлд, "Стихотворения в проза", -2-

2. Онзи, Който върши добро

Беше нощ и Той беше сам.

И видя Той отдалеч стените на кръгъл град и се отправи към града.

А когато наближи, Той чу отвътре на града шума от весели стъпки на радост и смеха от устата на радостта и силния шум от много лютни. И почука Той на портата и някои от пазачите Му отвориха.

И съзря Той къща, която беше от мрамор и имаше доста добри мраморни колони пред нея. Колоните бяха обвързани с гирлянди, а отвътре и отвън имаше факли от кедър. И влезе Той в къщата.

И когато беше минал през залата от халцедон и залата от яспис и стигна до дългата зала за празненства, Той видя легнал на кушетка от морско-мораво един, чиято коса беше коронована с червени рози и чиито устни бяха почервенели от вино.

И мина Той зад него и го докосна по рамото и му каза: „Защо живееш ти така?”

А младият мъж се обърна и Го позна, и отговори, казвайки: „Но аз бях някога прокажен, а ти ме излекува. Как иначе би трябвало да живея?”

И напусна Той къщата и отново излезе на улицата.

И съвсем малко след туй, видя една, чието лице и одежди бяха боядисани и чиито крака бяха обути в перли. А зад нея бавно стъпваше ловец, млад мъж, който носеше пелерина в два цвята. Сега лицето на жената беше като светлото лице на идол, а очите на младия мъж бяха блеснали от похот.

И Той ги последва бързо и докосна ръката на младия мъж и му каза: „Защо гледаш тази жена и то по този начин?”

А младият мъж се обърна и Го позна и каза: „Но аз бях някога слепец и ти ми даде зрение. Как иначе би трябвало да гледам?”

И изтича той напред и докосна боядисаната одежда на жената и й каза: „Няма ли друг път, по който ти да ходиш безопасно, а не по пътя на греха?”

А жената се обърна и го позна и се засмя, казвайки: „Но ти ми прости греховете и пътят е приятен път.”

И излезе Той от града.

И като излезе от града, Той видя седнал отстрани на пътя млад мъж, който ридаеше.

И се отправи Той към него и го докосна по дългите къдрици на косата му и му каза: „Защо ридаеш?”

А младият мъж вдигна очи и го позна и отговори: „Но аз бях мъртъв веднъж и ти ме възкреси от мъртвите. Какво друго би трябвало да правя, освен да ридая?”
*****************************************************************************
original:
*****************************************************************************

2. THE DOER OF GOOD
It was night-time and He was alone.
And He saw afar-off the walls of a round city and went towards the city.
And when He came near He heard within the city the tread of the feet of joy, and the laughter of the mouth of gladness and the loud noise of many lutes. And He knocked at the gate and certain of the gate-keepers opened to Him.
And He beheld a house that was of marble and had fair pillars of marble before it. The pillars were hung with garlands, and within and without there were torches of cedar. And He entered the house.
And when He had passed through the hall of chalcedony and the hall of jasper, and reached the long hall of feasting, He saw lying on a couch of sea-purple one whose hair was crowned with red roses and whose lips were red with wine.
And He went behind him and touched him on the shoulder and said to him, 'Why do you live like this?'
And the young man turned round and recognised Him, and made answer and said, 'But I was a leper once, and you healed me. How else should I live?'
And He passed out of the house and went again into the street.
And after a little while He saw one whose face and raiment were painted and whose feet were shod with pearls. And behind her came, slowly as a hunter, a young man who wore a cloak of two colours. Now the face of the woman was as the fair face of an idol, and the eyes of the young man were bright with lust.
And He followed swiftly and touched the hand of the young man and said to him, 'Why do you look at this woman and in such wise?'
And the young man turned round and recognised Him and said, 'But I was blind once, and you gave me sight. At what else should I look?'
And He ran forward and touched the painted raiment of the woman and said to her, 'Is there no other way in which to walk save the way of sin?'
And the woman turned round and recognised Him, and laughed and said, 'But you forgave me my sins, and the way is a pleasant way.'
And He passed out of the city.
And when He had passed out of the city He saw seated by the roadside a young man who was weeping.
And He went towards him and touched the long locks of his hair and said to him, 'Why are you weeping?'
And the young man looked up and recognised Him and made answer, 'But I was dead once, and you raised me from the dead. What else should I do but weep?'