събота, 22 януари 2011 г.

Оскар Уайлд, "Стихотворения в проза", -1-


1. Художникът

Една вечер в душата му дойде желание да осъвремени картина на „Удоволствието, което трае само миг”. И той се отправи по света да търси бронз. Затова можеше да мисли само за бронз.

Но всичкият бронз в целия свят бил изчезнал и никъде по целия свят нямало никакъв бронз, който да намери, запазен бил само бронзът от картината „Мъката, която трае вечно”.

Сега, само той самият имал тази картина, от собствените му ръце осъвременена и поставена на гроба на единственото нещо, което бил обичал в живота. На гроба на мъртвото нещо бил сложил той тази картина, от него осъвременена, тъй че да служи като знак за любовта на човек, който не умира и като символ на човека, който живеел вечно. И в целия свят нямало друг бронз останал, освен бронзът на тази картина.

И взел той картината, която бил осъвременил и сложил я в огромна фурна, и я предал на огъня.

И от бронза от картината „Мъката, която трае вечно” той осъвременил картината на „Удоволствието, което трае само миг”.
________________________________________________________________________________
оригинал:
________________________________________________________________________________
1. THE ARTIST
ONE evening there came into his soul the desire to fashion an image of The Pleasure that Abideth for a Moment. And he went forth into the world to look for bronze. For he could think only in bronze.
But all the bronze of the whole world had disappeared, nor anywhere in the whole world was there any bronze to be found, save only the bronze of the image of The Sorrow that Endureth For Ever.
Now this image he had himself, and with his own hands, fashioned, and had set it on the tomb of the one thing he had loved in life. On the tomb of the dead thing he had most loved had he set this image of his own fashioning, that it might serve as a sign of the love of man that dieth not, and a symbol of the sorrow of man that endureth for ever. And in the whole world there was no other bronze save the bronze of this image.
And he took the image he had fashioned, and set it in a great furnace, and gave it to the fire.
And out of the bronze of the image of The Sorrow that Endureth For Ever he fashioned an image of The Pleasure that Abideth for a Moment.