„Драконът и джорджът” от Гордън Диксън

Можете да прочетете и на страницата

„За четенето и писането”

Каво би се случило, ако равновесието между Случайност и История се наруши и асистент в колеж се окаже в тялото на дракон, а любимата му – в пленник на драконите? Тя е запазила външния си вид, но вече не се нарича „жена”, а „женски джордж”.  Ще се получи странна сплав от фантастика и фентъзи, със сигурност. Като добавим и психологическия момент, повлиян от опит за месмеризъм, но различен от този при Едгар Алан По, например, съвсем логично стигаме до „Драконът и джорджът” от Гордън Диксън, която прочетох в превод на М. Съмналиев. Роман, написан през 1976 г, като първата от поредицата му „Рицарят дракон” и първоначално публикувана като разказ „Св. Георги и змеят (драконът)” за списанието „The Magazine of Fantasy and Science Fiction”. Романът е спечелил следните признания:

    1977 - британската награда за фентъзи „ August Derleth Fantasy Award” за най-добра новела; 

    1977 - номинация за награда „Locus Poll” – най-добър фантастичен роман;

    1977 - номинация за най-добър роман на световната награда за фентъзи .

Известен с афинитета си към писането в съавторство, писателят този път се изявява сам. Лауреат на наградата „Небюла” и трикратен носител на „Хюго”, той е признат за уменията си да създава завършени, та макар и измислени светове. Може би защото, както казва в книгата, която представям: „За всеки действащ свят трябва да има логическа система.”

В света на драконите, в който има и джорджи, някои от тях рицари, че и цял магьосник, макар и малко отвеян в своята гениалност, подобно на професор в престижен университет, има своя отличителна черта – всички говорят на един и същи език, без да се замислят как го правят. Интересни образи изплуват в него. Дракони и хора, някак си съжителстват съвсем нормално. Даже и говорещите вълци изглеждат на мястото си, но образът на „мраколак” изненадва определено. Първоначалната реакция на мозъка ми е да потърси аналогия с върколак. За щастие, няма нищо общо. С риск да ви разваля малко удоволствието от четенето, ще ви кажа, че мраколакът е някаква странна кръстоска между пор и плъх с размерите на средно голямо черно куче и със светещи в мрака червени очи. С писъците си така въздейства на умовете на хората, че ги карат да побегнат в панически ужас. Според преданията, освен че изяждат жертвите си и се вселяват в душите на тези жертви.

В този свят тъмните сили нарушават гореспоменатото равновесие между Случайност и История и в битките между различните му обитатели ще имате удоволствието да се насладите на цялата история, която ще отведе до логичен, но съвсем не очакван край.

Още в началото на романа се замислям колко капризен жанр е фентъзито. Неминуемо се базира на стари приказки и легенди и отговорността на автора е да не бъде отегчителен и да не робува на шаблони. Време ми е да наваксам и с други произведения на Гордън Диксън. Ще споделям и в бъдеще впечатленията си.

Ето и малко допълнителна информация.

През 1982 се прави анимация по книгата, наречена „Полетът на драконите” (оригинално заглавие – „The Flight of Dragons”) от Rankin/Bass.

Не харесах корицата на книгата. Не оспорвам таланта на създателя ѝ Р. Хайгъров, но имам право на мнение, нали?