петък, 28 ноември 2014 г.

Приятелите на Щур и Враби разказват:

„Приключенията на Щур и Враби“ от Весислава Савова –
едно пътуване на сетивата  към Големия Дъб

Светослав Нахум

           
            Преди няколко години се разхождах из красива местност в Средногорието. Минах край огромен кичест дъб. Надникнах към сърцевината на неговата могъща корона и неочаквано я почуствах като закътан приют. Зачудих се  - какво ли е да си птица или катерица и да живееш толкова удобно, прибрано, защитено, вълшебно? Прииска ми се да се приютя в короната на дъба. Защитен от дъжда и бурите, от погледите на хищниците, от абсурда. Тук – сред тази най-жива хармония, - исках да бъде моят дом.
          Бях забравил за онзи излет и онзи дъб и онзи мой порив. До деня, в който прочетох „Приключенията на Щур и Враби“ от Весислава Савова.
          Да се пише за децата е най-хуманното в литературата. И най-трудното. Не е лесно да намериш пътя към детското сърце, да се издигнеш до детския свят, който си загубил по пътя към съзряването и срещата с реалността на уж големия свят. Да, правилно – да се издигнеш, не да се смалиш. Тук не можеш да се измъкнеш с драма, мелодрама, комедия, психуване или „поток на съзнанието“. Тук не важат клишетата и никакъв постмодерен похват не ще ти помогне. Тук трябват сърце и душа. Весислава Савова е издържала този най-тежък изпит, невземаем за мнозина писатели, та дори и известни и обкичени със слава и награди. Тя намира сили да работи с деца, с различни деца, да пише прекрасни ревюта в блоговете, да бъде отличен приятел и критик, и едновременно с това да е сред водещите ни поети, да грабва награди за хайку по целия свят. Тя е автор и в трите направления – поезия, проза, драматургия. Но „Приключенията на Щур и Враби“ - това е друго. Това е пътуване през детските сетива, пресъздаване на вълшебната реалия на доброто, приятелството, идеала за света:
          „Заедно“ е вълшебна думичка. Когато две или повече същества са заедно и в радост, и в беда, те творят красота. Красотата, Враби и Щур, е чудо. Чудото да пребориш трудностите и да останеш красив в душата си.“

          Това разказва совата на двамата герои от приключението, сътворено от Весислава.
          Започвам да чета като дете и чакам да разбера ще ме предаде ли авторът. Ще ме подведе ли. Ще ме продаде ли. Ще ме ласкае ли напразно. Ще ме разочарова ли. Ще превърне ли приятелството ни в диктат. Но не. От началото до края този автор очевидно ме обича. Приютява ме в короната на Големия Дъб. Води сетивата ми напред – към мъничкия, единствен светлик на доброто и красотата. Учи ме да бъда човек.
          Тук мярата е спътник на доброто – на малкия читател се предоставя изборът на приятелството, той бива приютен и приобщен към другите, които сами излъчват доброта.
          Знанието е безсилно пред вълшебството. Весислава Савова знае това и именно чрез вълшебството предоставя на четящото дете малки лъжички познание и поуки – за уважението към по-възрастните, грижата за Гората, за опасностите и нужната предпазливост, за зимния сън на някои животни, за мартениците, за приобщаването на „черната овца“ към класа, към детската група чрез добра дума, за ползата от здравия сън. В края на всяка глава, след всяка случка или приключение се съдържа тази нежна подкана към познаване на света – и тя е поднесена не дидактично, а уместно, като естествен завършек на случката, като нектар, който сладни на небцето. Авторката много внимателно е дозирала всичко това, за да поднесе на детето лекарството във вид на шоколадов бонбон наместо горчив хап, придружен с издърпване на ухото.
          Кой ли не живее в Големия Дъб? Там, в хралупата при корена, е тайното място на Щур, там обитават катерички и птички, а в короната е домът на Феята на Гората. „Дали има феи в нашия живот? - пита Весислава и смигва към малките си читатели. - Има ги, но вълшебствата са в сърцата им. Тези, които правят добрини, са истинските феи и магьосници.“
          Весислава е направила и нещо друго – преобърнала е представата, строшила е клише и е успокоила малките – след тази книга те не ще се плашат от таласъми. Това е добре – така по-малко се потиска детското съзнание.
          Знаете ли какво е Пълнослънцие? Обяснено е в книгата от татко Таласъм на неговия език и Щур го разбра. Аз имам специален речник, предоставен от авторката, и си го преведох. Но е хубаво и вие да прочетете книгата, и да разберете сами. Там, в книгата, ще намерите и речника. Само загатвам, че Пълнослънцие е нещо като горещник.


          Разделих се с тази книга с желанието да чета още и още за приключенията на Щур и Враби. А това ще стане, когато се завърна при Големия Дъб.