вторник, 11 ноември 2014 г.

Дейвид Уингроув, Ранд и Робин Милър – Мист: Книга на Артус

част от
Издателство – „Прозорец“
Превод – Здравка Ефтимова

Дейвид Уингроув е британец. Неговите любими писатели по данни от „Уикипедия“ са Азимов и Хайнлайн, а по-късно и Дилейни, Силвърбърг, Олдис, Ле Гуин и Зелазни. При такива учители, няма как да се очаква слаба творба. „Книга на Артус“ е първата от трилогията „Мист“. Братята Ранд и Робин Милър започват кариерата си като създатели на детски пъзели, а по-късно и на такива за възрастни. Те са и създателите на компютърната игра Myst, която е по сюжет на трилогията, както се твърди на задната корица на книгата.

Какво се случва, когато идолите рухват? За младия Атрус, израснал в една цепнатина в пустинята, отгледан до 14-та си годишнина от своята баба Анна, настъпват смутни времена. Баща му се появява сякаш от нищото и го повежда към чудния свят на Д‘ни, за който е научил много от баба си, но само на теория. По време на дългото си обучение, младото момче ще открие много истини, но и много разочарования за своите идоли – баба и баща. Оттук – и наложеното различаване на истина и лъжа. В една толкова крехка възраст подобно струпване на информация може да бъде пагубно, освен ако не предоставя възможността за създаването на нови светове – светове, на които само хората от Д‘ни могат да вдъхнат живот. Или поне така му е казано.

В развитието на една личност има много сложни моменти и всички ние го знаем добре от собствен опит. Обаче точно този поглед върху израстването на заложения талант заслужава много внимателно обмисляне, докато следваме книгите за свързване, които ще ни заведат на невъзможно възможни места,

„Книга на Атрус“ не само ще ни отведе по пътеките на въображението, но тя е и един своеобразен наръчник по творческо писане, който ще ни напомни за отговорността, която носим с всяка написана дума и с всеки свят, който създаваме. Ето няколко добри урока:
- сила на израза и пестеливост на изображението
- без композиция и центробежна сила, дори и най-красивата и поетична творба губи сила;
- думи – изрази – фрази и причинно следствената връзка между тях
- винаги съществуват граници
- талантът не е достатъчен за овладяване на писането, нужни са и познания.


А най-добрият бонус от тази книга е почти съвършеният превод – само две грешки на цели 255 страници, които са по-скоро технически. Има и редактор, и коректор, които очевидно, добре са си свършили работата. Е, възможно било, а?