неделя, 16 ноември 2014 г.

Пет причини да напишете роман за 30 дни

от Writers’Digest(със съкращения)
Снимка от Nowel-Software”  

част от

Спомняте си, че месец ноември е обявен от Writer’s Digest за национален месец, посветен на написването на роман за 30 дни. Дори и извън конкурса, ето какви причини за приемането на подобно предизвикателство предлага Браян Клеймс:

1. Всичко зависи от Вас
Официалната цел е 50 000 думи, разбира се, но ограничения за максимум няма. Това обаче е невероятна възможност да си поставите лични цели. Първата ми година, аз просто исках да достигна заветните 50К (т.е. – 50 0 000, б.пр.), но така и не успях. Втората, целях да развия възможно най-много връзки на живо с другите писатели. Третата, аз се целих на високо и предизвиках себе си да удвоя целта си. Тази година се надявам, всъщност, да напиша изплъзващата се дума „край“ – нещото, което всъщност не съм постигал до сега.

2. Дисциплината
Краткият краен срок е най-добрият приятел на един писател. Ние не пресичаме финалната права или не завършваме роман като си играем на „Candy Crush“ или докато си търсим мемита Grumpy Cat“ в интернет. Знам. Опитвал съм. За да се спечели NaNo (съкратено от NaNoWriMo – национален месец за написване на роман, б.пр.), писателят трябва да пише. Да се прекара един месец, изковавайки 1 667 думи на ден, всеки един ден, изгражда добри навици, които могат да се пренесат и през останалата част от годината. Времето, което се инвестира, никога не е пропиляно време.

3. Освобождаващо е
Тъй като времето е ограничено, всичко може да се случи. Твърде лесно е да пуснете корени в даден жанр. Ноември е перфектното време да излезете от зоната на комфорта и да напишете нещо, просто за да се забавлявате, без задължително да мислите за по-нататъшния му търговски успех. Винаги сте искали да се пробвате с любовна история? Давайте! Някаква поредица шепне в ухото Ви? Няма друго време, освен настоящето! А е и само едномесечно задължение. Много от нас са прекарвали много повече време за проекти, които не са били съвсем успешни.

4. Усещането за общност
Писането, по начало, е самотно занимание. Знам го, опитвал съм се да живея в главата си дълго време. И много писатели нямат подкрепата в реалния живот. Кажете на някого на улицата, че сте писател и е твърде вероятно да погледнат на Вас така, сякаш току що сте разкрили тайната си амбиция да станете златната рибка в борбата с престъпността. NaNo е оазис в тази самотна пустиня. Представете си, че работите в посока на общата цел с почти половин милион от най-близки приятели. Това е глобално събитие, също така, неогранчено от часови зони. Имате на разположение форум и социални мрежи, където да попаднете на някой, който може да Ви даде предложения или поне да Ви изслуша с разбиране.

5. Нямате нищо за губене

Освен съня, имам предвид. Кое е най-лошото, което би могло да се случи? В края на месеца да имате напълно нов ръкопис, който да говори за Вашите усилия или поне 50 000 думи от него. А има толкова много ползи, толкова много възможности. Преди две години аз завърших месеца с частичен ръкопис и идея, която заобичах много. Прекарах още два месеца, за да завърша романа, който беше двойно по-голям като дължина и в замяна доведе до продължение, което се изля за дванадесет славни дни. Трети роман от този същия свят се върти в главата ми, докато си говорим, с нашепване за четвърти. И всичко това, защото приех предизвикателството на 1-ви ноември. Вие какво чакате?