неделя, 30 ноември 2014 г.

Как се сдобих с агент


част от 

Моят път за намирането на агент е малко по-различен от повечето – едно вълнуващо пътешествие, което ме изпрати на седмото небе с подскоци. Аз предприех пътуване, което мнозина може и да не препоръчват, рисково, с опасност от катастрофални последици. Но нека започна от начало.

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ

През януари 2013 г., идеята изкристализира от предстоящата ми книга за подрастващи „Хвани ме, когато падам.“ Аз бях зарязала една история временно, получавайки множество откази за нещо, което сега разбирам, че беше ужасен ръкопис и бях нетърпелива да започна нещо ново. Като някой, който е страдал от ужасни кошмари, пишейки от гледна точка на герой, който защитава живота, беше и вълнуващо, и терапевтично. В продължение на седем месеца аз вложих сърцето и душата си в моята книга и след няколко редакции, благодарение на моите фантастични и критични партньори, изпратих първото си запитване.

РАЗПАДАНЕ НА ДВЕ ЧАСТИ

През юли 2013, седмица след като изпратих имейл на първата група агенти, започна съвсем непознат фест – PitchMas. Когато събитието беше отворено за кандидатстване, аз бързо изпратих ръкописа си, надявайки се, че може би, по някаква случайност, моят ръкопис ще застане сред всички останали фантастични работи. Със седмици проверявах имейла си, но бях получила само откази от агентите, към които бях изпратила запитване. И тогава се случи нещо възхитително: от всички, които участваха във феста, точно моята книга беше избрана да бъде показана на уебсайта за агенти и редактори.

Аз дебнех ръкописа си като свръхпокровителствен родител, който наблюдава детето си на детската площадка. Агентите и редакторите искаха от мен както отделни откъси, така и целия ръкопис и до края на феста, моят ръкопис имаше най-много заявки от целия конкурс.

ПО ТЪМНА ДОБА

Но като всяка история, моят хепи енд не мина без трънливи храсти. От единадесет или дванадесет агенти, на които аз изпратих материалите, повечето отказаха. Отказите идваха и от агентите, на които бях писала преди феста  и скоро тържеството на настроението ми се стопи.

Тогава получих предложение от Алисън Хелър, водещ редактор в „Curiosity Quills Press“. Аз погълнах бележките й така, както хавлиена кърпа попива вода и приложих всичките й предложения за промени, включително препис на редакциите.

И тя го хареса.

До ноември 2013 г., аз имах договор с „Curiosity Quills Press“. Но когато прегледах документа, сърцето ми заби силно. Как можех да знам какво правя? Никога не бях имала договор за издаване преди. Веднага разбрах, че не мога да направя това сама.

Тази нощ аз изпратих имейл на Алисън, за да я уведомя, че имам интерес, но бих искала да потърся помощ в разискване на договора и тогава пуснах имейли на още няколко агента – включително Сара Ноговетич, прекрасната дама, която стана моята издателска сродна душа.

И ЗАЖИВЕЛИ ЩАСТЛИВО

В рамките на следващите няколко дни, аз получих имейл от Сара. Тя хареса моето запитване и искаше да прочете целия ръкопис. Аз спазих изискванията на Алисън за краен срок и със затаен дъх очаквах отговора на Сара. Дали ще го хареса или ще трябва да се справя с това сама, все пак?

После, няколко дни по-късно, Сара отговори: „Бих искала да поговорим“. Щях да припадна.

Сара и аз чатихме около час. Тя беше харесала моята книга и ми каза какви са били причините за това. После, тя зададе въпроси като: какво планирам за продълженията, какви други идеи очакват да бъдат написани и къде виждам своята кариера през следващите пет до десет години. Но през целия разговор аз не спирах да мисля: Сара не беше казала, че иска да ме представлява.

Бях толкова нервна; думите ми не излизаха – хората, които ме познават, могат да потвърдят, че обикновено съм смела и своеволна – а страхът от това, че тя би си помислила, че съм скучна, се загнезди в мозъка ми, подсилвайки тревогата ми.

Но тогава научих нещо за агентите: те обичат да говорят. До края на разговора ни, когато тя най-накрая ми предложи да ме представлява, аз знаех, че Сара е точният човек за мен.

КРАЙ

Всеки път е различен и няма най-добър. Бих ли препоръчала агенти и редактори едновременно? Може би не. Но аз не съжалявам и за минута, защото, докато беше ужасяващо да не зная дали приключението ми ще завърши с успех или провал, моят избор ме доведе до Сара – и сбъдна една от най-големите ми мечти.


Бъдете уверени. Никога не се отказвайте. И никога не се страхувайте да излезете на светло. Ценете изобретателността. Никога не знаете до къде може да Ви доведе.