неделя, 26 април 2015 г.

Рамкиране на мемоарите: 3 параметъра, които трябва да познавате

от Паула Блейзър, "Writers' Digest
(със съкращения)

част от 

Паула Блейзър е литературен агент, основател и собственик на литературна агенция с нейното име. Тя представя автори на мемоари, популярна култура, журналистика и художествена литература.

Когато се опитвате да изясните значителна част от житейската си история, от съществено значение е да установите границите и да решите коя част от този живот ще ви подсигури най-цветното, най-провокативното и най-представителното за историята, която бихте искали да разкажете. Ако не поставите граници по-рано в процеса на писане, историята ви лесно може да излезе от контрол, да прескача от тема на тема и да стане напълно дезорганизирана.

Да вземем за пример мемоарите на Джоан Дидиън „Годината на магическото мислене започва, а не свършва със смъртта“, който е и носител на награди. Това, което я повежда към „годината на магическото мислене“ е внезапната загуба на съпруга й.

За щастие, не всички мемоари са написани при такива мрачни обстоятелства, въпреки че ако сте ненаситен читател на този жанр, знаете, че повечето от тях са точно такива. Внезапната и драматична смърт на съпруга на Дидиън е причината за началото на нейната история. Но не всички житейски истории имат такова ясно начало и поради това – силен край. Освен ако историята не започва с получаването на неприятна диагноза, денят, когато половинката по една или друга причина, половинката ви напуска или пък от нещо светло – когато получавате няколко милиона долара от лотарията, мемоарите често започват повече като хленч, отколкото като взрив. Същото важи и за края. Някои мемоари завършват с обобщение, други ни оставят някъде по средата, а трети просто увисват. Как да разберете кога историята свършва и кога може да бъде продължена?

Да установите тези параметри не означава да отвеете читателя си с увлекателна първа страница и да завършите с перфектен поетичен край. Означава да подредите историята си така, че да не се загубите в толкова много подробности – спомени, идеи, факти, анекдоти – и да не можете да се измъкнете сами.

Без да имате в главата си рамка, преди да започнете историята си, рискувате да изгубите визия за това защо започвате да пишете мемоарите си още на първата страница.

1. Намерете своя момент на откритие

Как един автор решава откъде да започне, когато една житейска история е пълна със смях, разговори, приятелства, приключения, трагедии? Знаейки как буквално да започнете да разказвате една история е огромно предизвикателство за който и да е писател – дали историята ви започва с деня, в който сте скочили от самолет или с момента, когато започвате да осъзнавате, че с брака ви е свършено. С втория пример, започвате ли да описвате какво мислите? Или може би с разговор, който сте провели с половинката си, когато сте се събудили този ден? Може би моментът е дошъл, докато сте гледали часовника, чакайки вашия човек да се прибере у дома за годишнината ви. Или може би е била онази сутрин, когато не е слязъл за кафето.

Като автор на мемоари, важно е да се върнете малко назад и да признаете кога е започнало личното ви пътуване. Това е вашият момент на откритие и той поставя първите параметри на мемоарите ви. Аз осъзнавам, че това звучи малко патетично, но обещавам, че не е толкова драматично, колкото изглежда и обмисляйки тези редове, докато планирате мемоарите си, ще ви бъде изключително от полза. Моментът на откритието е ключов, той сигнализира, че историята е започнала. Той е ангажиращ, мощен и смислен. По този начин ангажирате читателя още от началото.

2. Не търсете нещо, което не е там

Възможно е да сте избрали да пишете за вашето пасторално възпитание в малък град, където всички се обичали един друг. След като сте спечелили стипендия, ставате лекар в града, обичани сте от всички и се жените за училищната си любов, а накрая имате четири деца, които са дори по-чудесни и благородни от вас.

Звучи твърде образно, нали? И така, налага ли се да започнете да ровите в семейните файлове, за да разберете дали имате лели, които са живели на тавана, заради проклятие? Или да разпитате околните за нещо, което не е било наред? Нужно ли е да бъдете арестувани, за да направите мемоарите си по-продаваеми?

Не, не и не.

Параметрите, които установявате, може да бъдат много лични и незначителни или могат бъдат големи и безгрешни. Но запомнете – въпросът не опира до драмата. Просто трябва да останете съсредоточени и а работите в рамките, които сте си избрали. Ако сте решили, че от четирите години в живота на лекаря в малък град ще излязат страхотни мемоари, няма нищо лошо да започнете със сцена от чакалнята към кабинета му. Не е нужно да бъде инцидент, а само нещо, което да е подходящо за плана, който сте направили.

3. Работете като имате ясна визия за края

Едно от най-големите предизвикателства за написването на мемоари е да знаете кога а завършите собствената си история. Някои мемоари имат съвсем естествен край като края на борбата с дълго заболяване или дори когато пътуването завършва. Как обаче да разберете кога е подходящо да сложите точка? Докато може и да изглежда, че интуитивно ще усетите кога е подходящо да завършите собствената си история, аз определено вярвам, че трябва да сте решили това предварително. Едно от най-големите предимства е, че обикновено имате достъп до повечето материали предварително. Така и ще постигнете нужния ви край.

Мисля, че е важно да запомните, че краят на мемоарите означава край на тази история. Работа на автора е да установи параметрите подходящо, за да дадете на читателя нужния край. Да, всяка лична история продължава с всеки изминал час и точно заради това, решението трябва да вземе предварително. Ето и въпросите, които могат да ви помогнат за да сте сигурни къде да бъде краят, още докато го планирате:

- Избраната тема може ли да образува един пълен кръг? Има ли спомен или събитие, което може да се използва с тази цел?
- Има ли възраст или година, с която искам да завърша? (Ако е така, уверете се, че знаете защо – как си го представяте?)
- Имаше ли взето решение или действие, което е променило посоката на живота ми?
- Имаше ли вътрешна промяна, която е от значение? Емоционален отговор на нещо, което се е случило, за да изиграе ключова роля в моята история?


Като автор на мемоари, вие се изправяте пред решението кога да напишете историята си; как да я структурирате; кои събития да включите и кои да пропуснете; какъв тон и глас да изберете и т.н. Но вероятно, най-важното е да обмислите параметрите, какви решения да вземете, преди да седнете и да започнете да пишете. По този начин ще си спестите време, а като резултат, историята ви ще бъде центрирана, фокусирана и завладяваща за читателя.