неделя, 6 декември 2015 г.

Метод на снежинката за проектиране на роман, ч. 2

на Ранди Ингерменсън (със съкращения)

            част от "Неделно четиво за писатели"
            (първа част можете да прочетете тук)

Стъпка 3) Написаното до тук ви дава възможност да погледнете на романа си от едно по-високо ниво. Сега ви трябва нещо подобно за историята на всеки един от героите ви. Героите са най-важната част от който и да е роман и времето, което инвестирате в оформянето им, ще ви се отплати многократно, когато започнете да пишете. Отделете по един час за всеки от героите си и напишете по една страница, в която се казва: 

·                    Името на героя
·                    Резюме на историята на героя в едно изречение
·                    Мотивацията на героя (какво иска най-общо?)
·                    Целта на героя (какво конкретно иска?)
·                    Конфликта на героя (какво го спира по пътя му към тази цел?)
·                    Прозренията на героя (какво ще научи и как ще го промени това?)
·                    Един абзац, обобщаващ историята на героя
Важен момент: Може да откриете, че е нужно да се върнете и да преработите резюмето на историята на героя ви от едно изречение. Давайте! Това е добре – значи, героите ви учат на разни неща за вашата история. Винаги е добре на всяко едно ниво от процеса на проектиране, да се връщате и да преработвате написаното на предходните нива. Всъщност, не е прост добре – неизбежно е. И това е добре. Всяка преработка, която правите сега, ще ви спести лутане по ръкопис от 400 страници.
Друг важен момент: Не просто трябва да бъде идеално. Целта на всяка една стъпка в процеса на проектиране, е да напреднете към следващата стъпка. Запазете създалата се инерция! Винаги можете да се върнете малко по-късно и да поправите, когато разберете историята по-добре. И това ще направите, освен ако не сте много по-умни от мен.

Стъпка 4) До този етап, би трябвало да имате добра идея за обемна структура на своя роман, а сте инвестирали само ден или два. Е, честно, може да сте инвестирали и седмица, но това няма значение. Ако историята е съсипана, вие го знаете сега и е по-добре, отколкото да инвестирате 500 часа в лъкатушене по първата чернова. Така че, сега продължете просто да разраствате историята си. Отделете няколко часа и разширете всяко изречение от абзаца-резюме. Всеки, освен последния абзац, трябва да завършва с някакво бедствие. Последният абзац трябва да разказва как свършва книгата.
Това е много забавно и накрая на упражнението, вие ще имате доста приличен скелет на романа си, от една страница. Още по-добре е, ако не можете да се вместите само на една страница. Това, което е от значение, е, че идеите ви за историята се разрастват. Вие разширявате конфликта. Би трябвало да имате синопсис, подходящ за представяне, въпреки че има по-добра алтернатива за представяне на книга...

Стъпка 5) Отделете ден-два и напишете описание на всеки един от главните герои от по една страница и половин – за всеки друг от важните герои. Тези „синопсиси на героите” би трябвало да разкажат историята от гледната точка на всеки един от тях. Както винаги, не се ограничавайте и не се колебайте да се върнете към някоя от предишните стъпки, за да преработите разни неща по героите си. Аз обикновено се наслаждавам на тази стъпка най-много и напоследък предлагам книгата си с тези „синопсиси на герои”, вместо синопсис, базиран на сюжета. Редакторите ги харесват, защото харесват литература, базирана на даден литературен герой.

Стъпка 6) До сега, вие имате солидна история и няколко нишки, които я образуват – за всеки един от героите ви. Отделете вече една седмица и разширете синопсиса на сюжета от една на четири страници. Основно, отново ще разширите всеки абзац от стъпка 4 до цяла страница. Това е още по-забавно, защото по този начин измисляте логика на високо ниво и вземате стратегически решения. Ето, определено ще искате да се върнете назад и да поправите нещата от по-ранните етапи, тъй като навлизате още по-дълбоко в историята и новите идеи ви фрасват през лицето.

Стъпка 7) Отделете още една седмица и разширете описанията на героите до напълно развити таблици за героите, които съдържат всичко, което знаете за всеки един от героите. Стандартните неща като рождена дата, описание, история, мотивация, цел и т.н. най-важното е – как този герой ще се промени до края на романа? Това е разширение на работата ви от стъпка 3 и това ще ви даде възможност да научите още за героите си. Вероятно ще преработите всичко по стъпките от 1 до 6, тъй като героят ви става реален и има сприхави претенции към историята. Това е добре – добрата литература се задвижва от героите. Отделете колкото време ви е нужно за това, защото ще ви спести време когато вече се пуснете по течението. Когато сте завършили този процес (всъщност, той може да ви отнеме и месец на солидни усилия да стигнете до тук), вие имате повече от необходимото, за да напишете предложение за приемане на книгата ви. Ако обаче досега нямате публикувани книги, тогава ще трябва първо да напишете целия роман и тогава да опитате да го продадете. Не, не е честно, така е, но животът не справедлив, а светът на художествената литература – съществено по-несправедлив.

Стъпка 8) Може да имате, а може и да нямате прекъсване тук, докато чакате книгата ви да се продаде. В един момент, вие ще трябва, обаче, да напишете романа. Преди да направите това, има няколко неща, които можете да направите, за да улесните тази своя първа, невероятна чернова. Първото нещо е да вземете този синопсис от четири страници и да си направите списък със сцените, които ще превърнат историята ви в роман. И най-лесният начин е...с електронна таблица.
Поради някаква причина, това е плашещо за много писатели. О, ужас! Ами преодолейте го. Научили сте се да използвате текстообработваша програма. Електронните таблици са по-лесни. Трябва да си направите списък със сцени и електронните таблици са изобретени, за да правят списъци. Ако ви трябва някакво ръководство, купете си книга. Има хиляди и само една ще ви свърши работа. Ще ви трябва по-малко от ден, за да научите съвсем мъничко. Това ще бъде най-стойностният ден, който сте прекарали. Направете го.
Направете електронна таблица като опишете подробно сцените, които се появиха на вашата скица от четири страници. Поставяйте всяко изречение на отделен ред. В едната колона направете списък на гледните точки на героите. В друга (по-широка), разкажете какво се случва. Ако искате да развихрите фантазията си, добавете още колони, в които се казва и това колко страници очаквате да напишете за сцената. Електронната таблица е идеална, защото можете да видите целия сюжет с един поглед, а вече е лесно да разместите изреченията, за да придвижите сцените напред.
.
Стъпка 9) (Препоръчителна. Аз вече не я правя) Върнете се към текстовия си редактор и започнете да пишете описание на историята. Вземете всеки един ред от електронната таблица и го разширете до описание на сцената в няколко абзаца.включете няколко от яките редове в диалози и скицирайте основния конфликт или изчистете сцената.
Аз пишех една или две страници на глава и започвах всяка глава на нова страница. После просто я принтирах и я слагах в тефтер с подвижни листа, така че лесно да прехвърля главите по-късно или да преработя някои глави, без да забърквам другите. Този процес обикновено ми отнемаше една седмица, а накрая резултатът е масивен, разпечатан документ от 50 страници. Написах първата чернова. Записвах на ръка, в полетата, всички добри идеи, когато се събудих сутрин. Това, между другото, е доста по-безболезнен начин на писане, отколкото страховито подробният синопсис, който изглежда всички писатели мразят. Но всъщност самото развитие е забавно, ако първо сте изпълнили стъпките от 1 до 8. Когато още изпълнявах тази стъпка, не показвах синопсиса си на никого, а най-малко пък на редактора. Написаното си беше само за мен. Харесваше ми да мисля за него като за прототип на първата ми чернова. Представете си да я напишете за една седмица! Да, можете да го направите и си заслужава времето. Но ще бъда честен – струва ми се, че тази стъпка вече не ми е нужда, така че аз не я изпълнявам сега.

Стъпка 10) Това е моментът, когато просто сядам и започвам да набирам реалната първа чернова от романа. Ще бъдете удивени колко бързо излита под прътите ви самата история. Виждал съм писатели да утрояват скоростта си на писане още на първа чернова – нещо, което им се е случвало едва на трета.
Може и да си мислите, че всичко вече ви е ясно. Е, не е така – освен ако не сте прекалили с анализите, докато сте писали своята „снежинка”. Това се предполага да бъде забавната част, защото има много дребни логически проблеми, с които да се справите тук. Как героят излиза зад това дърво, заобиколено от алигатори, и спасява героинята, която е в горяща лодка? Тук е моментът да го измислите. Но пък е забавно, защото вие познавате историята в по-голямата й част. Така че само трябва да разрешите ограничени брой проблеми и да пишете сравнително бързо.
Чувал съм много писатели да се оплакват от това колко трудна е първата чернова. Неминуемо, тя е такава за тях, защото те нямат представа какво следва. И таз добра! Животът е твърде кратък, за да пишем по този начин! Нямаме аргументация да прекараме 500 часа в писане само за първата чернова, когато можете да я получите за 150, от които 100 са за проектиране на самия документ и 50 – същинско писане.

По средата на първата чернова, аз си поемам въздух и поправям счупените части от моя проект-документ. Да, тези документи не са съвършени. И това е нормално. Ако сте свършили работата си правилно, вие ще се посмеете на края на първата чернова на това колко аматьорски са изглеждали предишните ви първи чернови, без проект. И ще бъдете очаровани от това колко задълбочена е станала творбата ви.