петък, 4 декември 2015 г.

А. В. Торът – „Паноптикум от Пандемониум. Шантави истории”

Издателство – „Феномен”
Година - 2009

Първо се запознах с разкази на А. В. Торът на инициативата „Истории от някога”. Отбелязах си, че се отличават със свой собствен стил, без излишна показност. Отбелязах си и че бих искала да прочета повече от него. И както знаете, във „Фейсбук” „няма нищо тайно, което да не стане явно” /дали точно такъв беше цитатът, м?/, още повече, ако не е скрито – виждам ревюта и препоръки за някакви шантави истории. Автор – А.В.Торът (игрички де, игрички – и на думи, и на значения). И едва тогава разбирам, че авторът се казва Георги Младенов Минков. Така де, тя литературата не е повод за запознанство.

Малко по-късно, вече имах книгата с автограф. Красива. Това е първата дума, която ми хрумва. Лъскава, добре изрисувана корица. Гланцирани страници. Невероятни илюстрации. Еха-ааа! Да де, но в книгоиздаването красотата няма да спаси света – или поне световете на авторите, които вече като папагали повтарят (повтаряме?), че такива илюстрации само оскъпяват печата и от тях няма смисъл, т.е. – от красотата няма смисъл, а? Както и да е, в този случай, не е така. И цената на книгата е съвсем достъпна, да не говорим, че А. В. Торът не е търговец в храма на литературата.

И така, какво се случва в престолния град на Ада (Пандемониум) – там, на „деветото търкало”?  И чии (не е задължително – восъчни) фигури ще видим в този музей (паноптикум)? Че как чии – на дяволите, на мъчениците в казани. Да, ама не. Или поне не само. И техният град не е пощаден от неочаквани натрапници, „по дяволите”!. И А. В. Торът не е елементарен, за да представи обичайните, дъвкани-изплювани-пак дъвкани (ще ме прощавате, ако стомасите ви са по-слаби) с години теми. Не би имало смисъл от пренаписването на нещо старо, но не и достатъчно добре забравено. Пришълци от паралелна вселена нарушават обичайния ход на живота в Деветия кръг. И тази история вълнува всички обитатели. И всички обитатели я разказват. Ще си кажете, скучно. Не, напротив. Точно тук проличава усетът на автора да предложи различни гледни точки и да не пропусне да отбележи, че макар и превъзхождащи ни нас, обикновените човеци, дяволетата не са лишени от способността да допринесат със своето виждане за случилото се. Ключът за това постижение е чувство за хумор, комбинирано с нужното познаване на средствата на литературата, без да подценява или да предизвиква ненужно читателя. Провокиран е само начинът на мислене, а кой до къде ще стигне в размислите си, е въпрос на постигнато за момента ниво („плюс единица” – казват психиатрите, но понякога плюсът може да бъде и минус). И настроение (неминуемо, то също би повлияло по време на четене (не само) на тази книга).

Да, има и такъв момент, че някои свръхрелигиозни представители на човешката раса може и да открият богохулство. Но доколкото знам от един-двама такива души, те  книги като тази, с шантавите истории, не четат. А и да четат, пак стигаме до онзи плюс или минус на единицата.

Дали ще спечелите нещо, прочитайки шантавите истории на А. В. Торът. Не знам. Къде е вашата единица? За мен, всяка прочетена книга е спечелено време, през което съм предизвикана да споря, да се наслаждавам или само да надникна в нечий чужд свят. Дали ще загубите, ако пък не я прочетете? И това не знам. Сигурно – не чак кой знае колко. За себе си, мога да кажа, че се радвам на възможността, която имах. Възможност да се докосна до луксозно на външен вид издание, което на всичкото отгоре, е с добро, премислено съдържание. Звучи почти като интелигентна блондинка. Но вие знаете, че такива има. И е предизвикателство да бъдат открити.


Защо да се лишавате от една екскурзия в престолния град, та бил той и на Ада?