Пасарел

 Днес, някак предпразнично, ми се прииска да видя "окото" при язовир Пасарел. Ако и вие като мен използвате автобус (№3), не бързайте да слезете на "Баража Пасарел", подведени по моста. Спирката, която ни е нужна, е "Язовир Пасарел". Минаваме по моста, завиваме вляво и на около километър, отбиваме на полянка с гледката. Не бях подготвена за такава красива зима, предвид, че денивелацията за тези общо малко повече от 8 км., а от моста до гледката, едва 2 и малко, е само 371 м. Това е добрата страна, не толкова добрата, че гледката не е такава, каквато обикновено е при спокойно, топло време. Имате възможност да продължите към лобното място на Димитър Списаревски или да походите още малко и да се върнете по същия път. Изпуснах единия автобус в обратна посока и продължих разходката си към моста на село Долни Пасарел, заплесвайки се по замръзналите води на язовира и гледките наоколо. Получи се добро раздвижване след разходката с кучета, тренировката и "тичкането по задачки". Вече съм напълно готова да разпусна на Рождество. 

Лозенска планина, част 2

 We Are Warriors... на планинските пътеки. От групата за планински преходи останахе само Тео и аз, но това не ни отчайва. Отново се потопихме в леко калната, но по-приветлива през зимата Лозенска планина. Планираният предварително маршрут претърпя промяна в движение, но ние сме смели авантюристи и изследваме с наслада всичко ново, а на познатото поглеждаме от различен ъгъл, за да уловим изплъзнали се преди това дребни детайли. А в такива моменти всичко - от слънцето през кучетата до добронамерените ловци - е на наша страна. Вярвам, че скоро ще се съберем всички от планинската ни група. За днес, тези малко повече от 15 км. и нелоша денивелация ни освежиха и дадоха сили за последната за тази година работна седмица.

Язовир Суходол

 Студено е. Заледено и то коварно. Честно казано, не съм достатъчно смела да отида в планината сама на това време, но опции много. Добър бонус за живот в "западната част, бейби" и любов към пешеходстването е например достъпът до язовир Суходол със средна надморска височина 663 м. и обща площ 98,4 декара. Предназначен е за риболов, но тъй като нямам интерес нито към това, оказва се съвсем не евтино, хоби, нито към практикуващите го, се насладих на близостта с водата и се заиграх с отраженията в нея. Нелош беше и преходът от 12.140 км. общо в работен ден. 

Банкя - Мало Бучино - Бонсови поляни - Горна баня

 Застудява и редиците на планинарската ни група се разреждат все повече, докато накрая останахме само Тео и аз. Това не е пречка да продължим смело с нашите си цели. Днес, 10.11.2024 г., вместо да празнуваме с банани - клиширана, но все пак шега, - се срещнахме на спирката на автобус за Банкя. Както ни оставаха 3-4 минути до идването му, електронното табло изписа 20. Сигурно нещо се е повредило, та сменихме и спирката, и автоубса, но в същата посока. Първоначално си мислехме за преход по южните връхчета - не, не използвам умалителното подигравателно, но са много ниски, а за някои трябва да сте чували и да се ориентирате по релефа, за да откриете котите им. В движение, сменихме тактиката, но увлечени в разговор, се оказахме в посока пътека, която Тео сподели, че отдавна е искал да измине, а именно тази през Мало Бучино. Слязохме под околовръстното, продължихме към едноименния заслон, минахме покрай параклиса "Вси светии", под който ловци вече бяха напалили огън, а кучетата им ни поздравиха приятелски, след това под Горнобанския манастир и стигнахме до Бонсови поляни, където се отбихме до хижата да се почерпим за хубавия преход и бързо-бързо слязохме до автобусната спирка в Горна баня. Хубаво е човек да споделя красотата на природата и да има съмишленици в това приятно занимание.