Честит празничен ден, приятели! Бъдете влюбени, приятно опиянени, радвайте се на живота така, както ви харесва! Днес се отдадох на една голяма моя любов - Витоша. Ето как изглеждаше това отдаване, което нарекох
ПочтиСезони
В 9 часа излязох от дома, срещу Западната порта на Западен парк и се качих на метро, от което слязох на ст. „Г. М. Димитров“. В движение реших, че маршрутът ми ще бъде определен от първия планински автобус до там. Още помислила – непомислила го и автобус 67 спря. Много бързо се озовах в центъра на Симеоново, предпоследната спирка, изпих едно кафе – това е моя традиция от години – и тръгнах към последната спирка. Оттам, завих по ул. „Витошки езера“, а на ъгъла с красивата кръгла къща тръгнах наляво по ул. „Панорама“. В края ѝ завих също вляво и от сезон ПочтиПролет се озовах в ПочтиЗима. Колко са красиви Симеоновските езера в този вид! Когато стигнах до любимия на всеки, опитал силите си на „Витоша 100“, заслон, бързо поех по маркировката на споменатото състезание. Там ПочтиЗима и ПочтиЕсен си сменяха местата, сякаш на игра. След двайсетина минути вече бях затаила дъх пред Алековия горен водопад. После продължих към Драгалевски манастир и вековните дървета около него, пресякох шосето и следвайки любимата бяло-синя маркировка поех към Боянското езеро, с много малка отбивка към заслона, който ще видите на снимките. Да, подкрепям надписа, аплодиращ боянските планинари! Красив бонус беше символът на ПочтиПролет – кукурякът. Малко след това вече немеех пред красотата и на Боянското езеро и едва тогава ускорих крачка към Бояна, спирайки само за бърза снимка на Боянската църква.
Прибирането беше бързо и безпроблемно в този ПочтиРаботенДен.
