събота, 27 септември 2025 г.

Част от Камино

 


Пътят Камино е специално преживяване. Изминах, приблизително (така бяха по програма, променяна в движение, но не това е важното) следните етапи от него: Саррия - Портомарин Портомарин - Палас де Рей Палас де Рей - Арзуа Арзуа - О Педрусо О Педрусо - Сантяго (с няколко километра бонус, защото настаняването го изискваше, а и вместо да седна да се храня, го правех в движение, гладна за още гледки и преживявания).


Научих няколко важни урока. Истината е, че това е Път, който трябва да бъде извървян от край до край, включително и допълнителните около 90 км. до Финестре, познат също като "Края на света" и то без компания. Дали ще го наречете "ходеща медитация", "вглъбяване" или каквото друго ви хрумне, то със сигурност е пречистване. Благодарна съм за всяка крачка, за всеки и всичко, когото и каквото се срещнахме и обогатихме взаимно, дори с някои и по трудния начин. Интересно и поучително е човек да види старото си аз у съвсем непознат спътник и да кимне с глава, разбиращо. На моменти беше като събуждане да видя някое животинче, да усетя непознати миризми, макар и не винаги особено приятни, и да се заслушам, почти в захлас, в бъбренето на птиците. Небето непрекъснато рисува картини и в кратките мигове за почивка, вдигайки глава към него, да уловя някоя мисъл, опитала се да ми се изплъзне. За първи път от години не ме интересуват километри, денивелация и скорост. Разбира се, приложенията в телефона ги засичат, но не ги поглеждах до вечерта. Време. Обич. Здраве.

дъжд слънце дъжд още от първия ден каляване на волята

тих тропот до спрелия кон човек с щеки

бързоходци изиграваме Танц с... щеки докато чакаме

хора край трактора чувам женски смях и виждам монахиня да позира

незрящ отец раздава благословия и печати

гайдари всички те са чували каба гайда

бар край пътя с печата и кафето получавам прегръдка

изплашено магаре има го дори и на печата

восъчни печати избирам своя с притворени очи

време за обяд в едната ръка сандвич в другата камера

уморени пътници редуват се викове и смях

продавач в Арзуа още помни 1994 г.

Последният ден, преди полета, имах време да видя не малка част от Мадрид, но за това ще разкажа в следващата публикация. Сега, следват снимки в следните раздели: Забележителности по Пътя, Хора и животинки по Пътя и Небето над моето Камино.

Забележителности по Пътя

























































Хора и животинки по Пътя


















Небето над моето Камино













2 коментара:

  1. Веси, Благодаря за споделянето! Радвам ти се и благородно завиждам за преживяването!❤️

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Искрено благодаря! Пожелавам ти и на теб сбъднати мечти!

      Изтриване