Конявска планина, ч. 2

(или „хубавото на лошото“)

Въпреки че се опитаха да ми развалят настроението заради лоша организация и а-ха да се ядосам на себе си, че поддавам на непроверени водачи, реших, че няма смисъл да убивам още неврони и гъвкаво промених в движение плановете. Отново се доврих на БДЖ, без да съжалявам, и слязох на гара „Раждавица“, подведена от ИИ, който всъщност не ни е виновен, а генерира безотговорното отношение на попълване на информация. Въпреки това, разучих маршрут до водопад Полска скакавица, който не бях открила преди това в интернет. Слизайки от гарата, се връщате спрямо посоката на влаковото движение до ж.п. прелез, след което поемате по асфалт с ясно изразена пътна маркировка с розови кръгове по шосето. Хубавото е, че по него минаха само една кола и един мотор. След 3.900 м. навлизате в населено място – Полска скакавица и само на 50 м. ще видите мост с табела към него.  Вече сте на горска пътека с розова маркировка, но вече за стрелки върху стар дънер и първото място, където можете да се объркате, е една желязна табела с изтрити надписи. Завивате вдясно от нея, защото вляво ще се окажете пред ограден имот, в който има сериозни кучета-пазачи – за щастие, вързани. Следвате пътеката и има само още едно място, което е много коварно – край на екопътеката. Стрелката сочи наляво, а “maps.me” – надясно. Там обаче открих много приятна местна жена, която ми обясни на красивия диалект от този край къде точно да завия – там, където малка желязна табела е паднала. За щастие, точно тогава видях и други туристи, които вече се връщаха. Добре укрепената пътека отвежда до красиви скални образувания с малка пещера и малко след изкачване, което не е непреодолимо, стигате до второ ниво на  водопада – на парапета има две български знамена. Продължавате надолу и вдясно, също паднала, но видима табела указва пътя до първо ниво на водопада. До тук километрите са 10.200. След това вече поемате по обозначената екопътека към гара Скакавица. След около 2 километра ще се озовете на ж.п. линията, безпроблемно ще минете през единия тунел, ако знаете разписанието и ... И аз спрях на гара „Спирка Скакавица“. Тя е една изоставена сграда, в и пред която са изхвърлени много боклуци, но на стената има разписание, което се спазва съвсем точно. Не е проблем, качвайки се на такава гара да получите билет в самия влак – включително с прекачването на гара „Радомир“. Успях да снимам само малка част от каньона Шегава, а някой път може и да го мина целия: от гара „Скакавица“ (не – Раждавица) до Буново.