Отново в Рила. Колкото и пъти да я посетим, все ще има още нещо, което не сме видели. Тази августовска събота, 16-то число, след като слязохме от колите в местността Меча поляна, първо ни посрещна панорамата към връх Мальовица – една от целите ми за някой от следващите месеци. Тръгнахме отстрани на долината и поехме покрай ски зоната. Минахме някак си през потоците на Горна Прека Река, спуснахме се към долината на Средна Прека Река – в момента е пресъхнала,- за да стигнем до разположеното на 2100 м. Йончево езеро. То носи името на художника, нарисувал едни от най-красивите рилски пейзажи, но и планинар Христо Йончев-Крискарец. Прозвището му идва от махалата в Самоков, където е бил роден. Последва изкачване покрай плоча в памет на художника върху скала. И сякаш това сторило ни се безкрайно изкачване ни беше малко, та трябваше да включим в помощ и ръцете. Всичко това, за да видим „Малко страшно езеро“ (в кавички, защото все още си няма име и импровизирахме), а малко след това - величественото Страшно езеро, разположено в подножието на върховете Купените (Малък, Голям и Среден), Попова капа, а малко след това - Камилата. Езерото на височина 2450 м. Всъщност, и то е свързано с Крискареца. Говори се (почти като в легендите), че веднъж там го заварила буря и докато бързал да се добере до сушинка, срещнал други хора. Те го попитали откъде идвал, а отговорът бил – „Страшно! Страшно е на езерото!“ До него вече има заслон, но дано не се налага на туристи да го ползват, заради влошено време. На връщане маршрутът ни отведе покрай трите минерални езера, точно под заслона“ към хижа „Мальовица“. След като заредихме батериите, изминахме още около 2 км. до ЦПШ „Мальовица“ и потеглихме към София. Така изглеждат 6 часа в движение и 2 и нещо за почивки - хапване, снимки и разговори. Километрите са около 12, а положителната денивелация - 877 м. РАко някой ви каже, че преходът е лек, не вярвайте. Ако пък ви каже, че е загуба на време и нищо особено, бъдете сигурни, че ви лъже.
Няма коментари:
Публикуване на коментар