A Journey (reading Travels with Herodotus), p. 1/Пътешествие (четейки "Пътешествия с Херодот")ч.1

the English text is after that one in Bulgarian/текстът на английски е след този на български

Когато разлистих „Пътешествия с Херодот” от Ришард Капушчински, усетих как страстта ми към пътешествия бързо се разпали. Дори за миг, чисто по човешки, завидях на бедничкото поляче, чиято първа мечта – да пресече границата – се сбъдва почти като в приказка. Нещо повече. Придружава го мъдростта на Херодот от „Историята”. Настанена удобно на канапето ми (имам си ъгълче за четене там) и дяволито намигащия ми лаптоп, готов да визуализира някои от местата, описвани както от Херодот, така и от Капушчински, аз се впуснах в приключение, което ще остави у мен преживявания, (приблизително) аналогични на тези от пътуване – и буквално, и метафорично. – но заменила умората със стопроцетнови удоволствие, вдъхновение и жажда за споделяне.
Ако очаквате да направя своеобразен кампендиум – книгата, за която ви говоря е абсолютна наука, наистина, - можете да оставите това четиво настрани. По-долу ви предлагам един душевен ексхибиционизъм като следствие от прочетеното и (не винаги) логически връзки (ако искате – линкове), които съзнанието ми сътвори.

1. До Индия

Ето ни, мен и моите двама придружители – Капушчински и Херодот, - в Индия. След като през изминалата година (2011) виртуалното ми поетично приятелство с творци от тази държава доведе до невероятно признание за мен като творчество и връзката ми с приятелите от проект „4” – публикации в два поредни броя на “Indian Poetry” и в електронното „Indian Ruminations”, - аз се почувствах свързана с тази страна, а Капушчински, неизменно воден от Херодот ми я показа. Но!!! „Моите” индийци говорят (или поне пишат на) перфектен английски, а Капушчинкси се среща с такива като него, които не говорят този световен „лингва франка”. Полякът е съвсем невеж (колко естествено!) по отношение на всички възможни индийски диалекти. Ето как, пропуска да се наслади на забележителностите на тази забележителна (етимологична фигура – не ме замеряйте с камъни) държава, а се съсредоточава върху надписите, върху „многозначността на знака” (ето, не съм ги измислила аз тези фигури), както се изразява самият той. Общувайки с интелектуалците от Индия, не бях се замисляла за някои потресаващи, от наша гледна точка, факти:
- хората се пречистват в реката Ганг, в която преди това са разпръснали прахта на току що кремирани трупове. Прахът бързо потъва във водата и изчезва. По този повод пиша:

пречистване
да се измиеш в река
с пепел от мъртви

- в Индия битието се трансформира в небитие, разпада се и се преобразява в космос, който изчезва в ... нищото. Отново пиша:

Разпадат се молекулите
(битието изчезва)
В решетка кристална
подрежда се
(нова)
Различен космос,
загубил се
(в Нищото)
Преобразяване

Когато Капушчински се завръща в родината си, той ще си набави тези „пропуснати ползи” от великолепните гледки с помощта на книгите. Нещо, което и аз направих, но вече с помощта на удобствата на електронната мрежа. Сякаш предугадил такава склонност към леност, стотина страници по-късно Капушчински ще ме замери с един тежък камък – колко лесно погубваме паметта си, отдадени на такива „удобства”, докато Херодот е можел да разчита само на тази „изчезваща точка” (паметта). Като всички случайни неща в живота, съвсем случайно, в същия ден приятел от „Facebook” пуска тема за това колко несигурна е информацията в интернет. Готова да защитя тезата си, че не е важно къде търсим нужните ни знания, а как и давам връзка към моя статия за литературните съкровищници по света (http://www.knigite.bg/vibration.php?id=328). Болшинството участници в дискусията поддържат тезата, че е далеч по-добре да влезеш и да общуваш на място в сградата на някоя библиотека. Е, на мен Британската библиотека, Енциклопедията на индийската култура, изкуства, архитектура, наследство, обичаи и музика и китайската литературна съкровищница „Куняу" са ми далече, така че се възползвам от сайтовете им, за да продължа разходката си с Капушчински, умело воден от Херодот.
Необятната Индия. Индия, която ме накара да търся все повече информация за нея. Колкото повече научавам, толкова по-малко знам (нищо ново). А ето и едно прекрасно общуване между баща и дъщеря (http://www.youtube.com/watch?v=igDsu5QWhpo)

Бащина благословия

Бащина благословия
„Послушай, дъще, гласа
на стария си татко!
Всичко забрави сега,
посвири ми ти сладко.

Млад юнак те преследва
иска в ритъм да свири,
но така се заплесва,
че отказва да види:

Моят глас е тъй странен,
но само ти разбираш
колко той е забавен
и да свириш не спираш!”

„Слушам, тате, гласа ти,
а сърцето ми свири.
По ситара ми пръсти
танцуват като диви.

Душата ми усеща
нестройния ти ритъм,
но това ме подсеща
и искам да те питам:

Ще дадеш ли сърце ми
тоз юнак да злюби,
че с коси разпилени
той гледа и се чуди

как теб да те помоли
в дома ни да го пуснеш
и се пита защо ли
тъй тихичко ми шушнеш”

„Свири, дъще, не питай -
за любов се не пита.
Със юнака се скитай
и бъди ти честита.”

А дали всичко това, което направих не е преобръщане на гледната точка на историята и претворяването на точката-памет в окръжност-абстракция?
Не знам, но печеля новознание. Това са първите ми срещи с Рабиндранат Тагор – писател, художник и композитор, роден в Калкута. Носител на Нобелова награда за литература през 1913 г., с което става първият неевропеец, носител на това призвание. Ето и едно негово стихотворение, в превод на Александър Шурбанов:

Не е за мене любовта, която

Не е за мене любовта, която не познава никакви прегради, но като кипналото вино,
пръснало съда си в миг, на халос се разлива.
Прати ми любовта, която е бистра и прохладна като твоя дъжд – тоз, който
благославя жадната земя и пълни глинените прости делви.
Прати ми любовта, която би могла да напои съществуванието до сърцевината му,
за да се разпростре оттам като невидимия сок през разклоненото дърво на битието
и да избликне в цвят и плодове.
Прости ми любовта, която укротява сърцето с пълнотата на покоя.
Следва:
2. До Китай

When I turned over the pages of Travels with Herodotus by Ryszard Kapuściński, I felt how my passion for traveling was inflamed. Even for a while, naturally as a person, I envied to this poor little Polish, whose first dream – to cross the border, - comes true nearly as in a fairy tale. Moreover. He is accompanied by Herodotus and his History. Ensconced comfortably on my sofa (I have a reading corner there) and impishly glowing laptop, ready to visualize some of the places depicted by Herodotus as well as by Kapuściński, I embarked on an adventure which left me with experiences (approximately) analogue to those of a travelling – both literally and metaphorically, - but having replaced the tiredness with a hundred percent of pleasure, inspiration and thirst for sharing.
If you expect me to make a peculiar compendium – the book I am telling you about is an absolute science, rally, - you can leave this writing aside. Bellow I offer you a spiritual exhibitionism as a consequence of the read and (not always) logical connections (links) which my conscious created.

1. To India

Here we are, me and my to companions – Kapuściński and Herodotus, - in India. After the past year (2011) my on-line meeting with friends poets form that country lead to an incredible acknowledgement for me as a creative work and my connection with the friends from 4-Project – publications into two copies in a row of Indian Poetry and into e-magazine Indian Ruminations, - I felt related to this country and Kapuściński invariably lead by Herodotus showed it to me. But!!! “My” Indians speak (or at least write) perfect English but Kapuściński meets such people as him, who do not speak this world “lingua franca”. The Polish is totally ungrounded (how natural!) in all the possible Indian dialects. That’s how he misses the opportunity to enjoy the sights of this incredible country but concentrates on the inscriptions everywhere around him, on “the polysemy of the sign” as he expresses himself. Communicating with the intellectuals from India, I wouldn’t have thought over about some weird (from European point of view) facts:
- people purify in the Gang River where they have just spread the ash of incremated corpses. The ash quickly sinks in the water and vanishes. That inspires me to write:
purifying
to wash yourself in a river
with an ash of death ones

- in India the existence transforms into inexistence and changes into a space that disappears into … nothing. I write again:
-
The molecules decay
(the existence disappears)
In a crystal lattice
tidies itself
(a new one)
A different space
lost
(into the Nothingness)
Transformation

When Kapuściński comes back to his motherland, he will compensate these lost benefits of the gorgeous sights with the help of the books. Something that I did but already with the help of the internet. As if having foreseen such a tendency to indolence, about a hundred pages later, Kapuściński will throw a quite heavy stone on me – how easy we lose our memory dedicated to such conveniences while Herodotus was able to rely only on this “disappearing point” (the memory). As all the things happened by chance, quite by chance on that same day a Facebook friend posts a topic about how unsecure the internet information is. Ready to defend my thesis that it is not important where but how we look for completing the gaps into our knowledge, I give a link to an article of mine about the literature treasures all over the world (the article is in Bulgarian but it treats British library, Encyclopedia of Indian Culture and Chinese Treasure). Most of the discussion participants support the thesis it is far better to enter and communicated at the certain place. Well, the abovementioned places are too far to me and I use the possibility to often visit their sites and enrich my culture about things I have missed so far. In this way I keep walking with Kapuściński who is skillfully lead by Herodotus in his adventure.
The vast India. India that makes me search for more and more information about it. The more I learn, the less I know (nothing new, right?). And here is a wonderful intercourse between a father and a daughter (http://www.youtube.com/watch?v=igDsu5QWhpo), which I saw and recreated so:


Father’s Blessing


“Listen to my voice dear daughter
I am your old, loving father
Everything now should be forgotten
Play just for me, there’s no other

A young lad just for you is striving
He wants in rhythm to play
But can only stand at you staring
And he can’t even a word say

My voice is so weird and so strange
But only you can understand
Only you can reach its musical range
Your hands on the sitar bend!”

‘To your voice I am listening dad,
And my heart keeps to you playing
On my sitar the fingers, like mad,
Keep dancing like in an old saying.

My soul lonely only is feeling
Your rhythm discordant though
But that a hint to me is giving
To ask a permission kind of you

Please, daddy, let to my heart feel free
And with this lad to fall in love
With his hair loose he gazes at thee
Isn’t able this problem to solve

How to avoid to go begging
Please, let him in our home in
His foot to us let him setting
He can’t see you to me whispering”

“Play my daughter and do not ask me
For love no one should ask permission
Go ahead and with the lad feel free
Leave behind you the superstitions!”

And I wonder if all I have done so far is a turning of the point of view of the history and a transformation of the point-memory into a cyrcle-abstraction?
I do not but I gain a knowledge. These are my first meetings with Rabindranath Tagore - a Bengali polymath who reshaped his region's literature and music. Author of Gitanjali and its "profoundly sensitive, fresh and beautiful verse",[1] he became the first non-European Nobel laureate by earning the 1913 Prize in Literature. Here is one of his poems

My song has put off her adornments.She has no pride of dress and decoration.Ornaments would mar our union; they would comebetween thee and me; their jingling would drown thy whispers.My poet's vanity dies in shame before thy sight.O master poet, I have sat down at thy feet.Only let me make my life simple and straight,like a flute of reed for thee to fill with music

/I am truly sorry but the translator is not mentioned.

Coming next:
2. To China