the English text is after that one in Bulgarian/текстът на английски е след този на български
2. До Китай
Великата китайска стена – стената на най-големия доброволен затвор или капан на Земята, видима дори от Луната, - се изправя, заплашвайки всички нашественици с неуспех. Замислящо – бариера на култура и език. Вдъхновяващо - отново пиша:
Стена –
велика,
властна.
Дали е крепост
или е капан
за неразбралите
многозначността на знака.
Език
Съвсем скоро, Капушчински ще разбере, че всички онези, които могат да творят, ще бъдат изпратени да обработват ниви и да копаят канали. Те може и да продължат да намират начин да бъдат различни в цялата тази унифицираност, за която ми хрумна:
В най-дребния детайл
намига закачливо
многообразието на еднаквостта
Дали е копче, накриво защито.
Дали е топче, с игла пробито.
Но е различно,
разпознаваемо,
решено
на индивидуалност
в уеднаквена майа.
Идентичност
Въпреки цялата обреченост и фатализъм, в цялата тази абстракция на единовластието, никога не може да бъде обобщаващо, изплува индивидуалността.
Друг основен проблем, пред който се изправя авторът е смесването на религии. Този път наистина е проблем, защото докато в Индия те са като пластове, наложени един върху друг, взаимно припокриващи и допълващи се, то в Китай се срещаме с отричане, отхвърляне и дори своеобразна насмешка. При този объркан ред нямаше как да не напиша:
Да всмучеш
или да се разтвориш?
Да отречеш
или да се отречеш?
Синкретизъм
Следва
3. До Африка
2. To China
The next Kapuściński’s stop is in China. The refined Chinese porcelain, the refinement of communication – all this melted in the machine of totallitarism, masked – like the learned “stone face”, that does not show emotions in order not to let the body use its language, - as some promises for thousands of flowers. Kapuściński again meets the crowd, but it is its total embodiment that differs too much to the mass of bodies in India. Here the crowd is in order and it marches. It marches and smiles, not with warmth but somehow ironically, ignoring the tries of the intruders to draw near it.
The Great Chinese Wall – the wall of the biggest voluntary prison or a trap on Earth that can be seen even from a Moon, - stands up, threatening all the invaders with failure. Thought provoking – a barrier for a culture and language. Inspiring – I am writing again
A wall –
Great one,
Powerful one.
If it is a fortress
Or a trap
For those who missed to see
The polysemy of the sign
A Language
Quite soon Kapuściński is going to find out that all those who are able to create art will be sent to work out fields and dig canals. They might keep finding ways to be different in all this unification which I had a groove about:
In the tiniest detail
it winks playfully
the variety of the unification.
Whether it is a button, sewed on awry
Whether it is a marble pierced with a needle
But it is different
discerned
decided
to show identity
in the equalized Maia.
Identity
Nevertheless all this fatalism and curst in the whole that abstraction of the autocratic rule, it can never be generalized, the individualism emerges.
Another main problem Kapuściński meets is the mixtures of religions. That time it is really a problem, because while in India they are like lays put one above another, mutually covering each other and added on each other, in China we meet a denying, rejection and even a kind of mocking. At that confused order there was no way not to write:
To suck up
or to open up?
To deny
or to deny yourself?
Syncretism
Coming next
3. To Africa
Няма коментари:
Публикуване на коментар