Сара Кейн – „Събрани пиеси”

Издателство „Алтера”

Година – 2012

Преводач – Владимир Левчев

можете да прочетете

и тук

Коя е Сара Кейн? Една жена, поживяла само 28 години, но оставила пет пиеси и сценария за десетминутен филм. Причината за смъртта на Сара е самоубийство. Моите уважения, но никой няма право да съди. Така се е случило, толкова! Не ми се иска да превръщам и без това трудното за писане ревю в някаква жълтина.

И така, самите пиеси. „Изтрещяване”, „Любовта на Федра”, „Пречистени” , „Жажда”, „4:48 Психоза”. Шокиращи, цинични, на места будещи погнуса. Текстовете са различни, но във всички има много кръв, сперма (сори, но това е думата използвана нееднократно), осакатяване в стил „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово” – изобщо не иронизирам, честно, та дори и без да питат – и повтарящи се „ЕБАТИ!”, „ДА ТЕ ЕБА” и други предполагащи крещене (с главни букви са де) „благословии”. На няколко пъти ми се искаше да оставя книгата нeпрочетена. В началото на осемдесетте години – времето на сексуална революция (със сигурност тогава е големият бум, особено по отношение осъзнаване ролята на жената в осъществяването на полов контакт) – те биха били наистина изтрещяващи и с ефекта на психоза. През втората половина на деветдесетте, вече и четиринайсетгодишните говореха така, а черните хроники бълваха и продължават да бълват непрекъснато ужаси, които жълтата преса се грижи да дооцвети. Точно поради тази причина, да отдели човек време,за  да отиде на театър и да види и чуе всичко това, което е част от ежедневието му, някак ми се струва не на място. Да не говорим пък ако го чете и трябва да си представи всичко това наум. Обаче! Точно това обаче е тънкият момент – оставях книгата, дори прочетох друга, по-кратичка, но само десетина часа по-късно нещо ме теглеше да дочета поне тази пиеса, която съм оставила до никъде, а и да започна следващата. Нали сте съгласни, че целта на изкуството не е да ни се хареса, а да ни провокира. Е, тук Сара Кейн определено постига една завидна класа.

Любовта в пиесите ѝ е изпепеляваща, невъзможна да се побере в земните измерения, нараняваща и тялото, и духа (героите ѝ обикновено са или дефакто, или дори хоспитализирани луди). В своята невъзможност, тя търси изява в секса, но определено разочарованието от този заместител я прави още по-крехка и неспособна да продължи съществуването си, без значение, че опитва какви ли не трансформации – от пълно безразличие, включващо и мастурбация в мръсни чорапи, до смяна на пола. Любовта в пиесите на Сара Кейн вижда своето спасение едва в последния момент – момента на сливането ѝ със смъртта.

Стряскащи са изразите, с които Сара Кейн описва състоянията на героите си, но в следващия момент, тя успява да постигне и такива поетични описания, че на моменти читателят (разбирайте, аз), остава с впечатление, че едва ли не това е писано от някого друг. Моментно, измамно впечатление, защото наред с красиво изобразеното „свещеното действие по криволичещия път на изразяването”, спокойно може да бъде последвано от „ДА ТЕ ЕБА!” Съвременната, почти постмодернистична поезия (особено в „4 и 48 Психоза”) накъсва повествованието, но не стои като зле пришита кръпка към него, а само го допълва.

Ирония, сарказъм, дълбаене надълбоко в човешката психика, детайлно проследяване на промените в следствие не само на външни, но и вътрешни причини за тях. Може би в тази последователност на градиращи и дори ескалиращи реакции на героите си спрямо външния и собствения им, вътрешен, свят, Сара Кейн провокира любопитството и желанието на читателя, респективно – зрителя, да довърши пиесата. И не кокетничи, търсейки разбиране, съжаление или харесване.

Десетминутният филм „Кожа”... Не, няма да говоря за него. Само ще Ви загатна, че 24-те кадъра може би са най-живите картини, които съм виждала някога. Не съм казала красиви – само „живи”.  Ако сте го гледали през 1997 г., то сте видели само нечия друга представа за тези картини.

И така, ако не сте чели пиесите на Сара Кейн, или не ги започвайте, или ги прочетете до край. Не за да ги харесате, а за да опитате да ги разберете. Да погледнете на света през очите на човек, чиято суисидна депресия може да бъде и не чак толкова разрушителна, без значение от крайния резултат.