четвъртък, 30 януари 2014 г.

Джеръм К. Джеръм – „Трима на бумел”



Издателство „Захарий Стоянов”
Година – 2012
Преводач – Сидер Флорин

можете да прочетете
и тук


Бумел на шотландски е приблизителен еквивалент на българското „г*з път да види”, а Джеръм Клапка Джеръм го въвежда като официално понятие за пътуване. Работното заглавие на книгата е било Three on the Wheels (Трима на колела). Как точно го обяснява авторът ще можете да прочетете в самия край на книгата.

В типичния за него стил, Дж. К. Джеръм (по дяволите, защо са го написали ДжерОм в книгата?) започва всяка глава с кратко резюме в разговорен стил. Читателят може да го приеме като сбито съдържание, като план на автора по какво да работи или като приятелско намигване. „Пикникът”, за който вече съм споменавала в други ревюта, ще бъде дообогатен от самия читател все пак.

Трима приятели – двама, от които семейни (единият е самият разказвач), а другият – ерген, трябва да измислят план, с който да се отърват от съпругите си, за да се отдадат на почивката, от която дружно установяват, че имат нужда. Задачата съвсем не е лека и дори ергенът се заема с нея, защото „...какво разбира една жена от сатира?” пита авторът. Именно сатирата – разсмиваща, критикуваща, разобличаваща, е любимият похват на Джеръм.

С това приятно чувство за хумор той проследява подготовката за пътуването и самото пътуване до Шварцвалд на тримата герои. Умело вмъква в основната фабула случки от миналото, с което постига разгърнати портрети на участниците в това пътуване. Те може и да звучат менторски на места:  Съгласен съм човек да прави опити с нови неща до трийсет и петгодишна възраст; след трийсет и пет смятам, че човек има право да мисли за себе си”, но явната ирония не позволява те да изглеждат нелепо. Иронията, всъщност, не цели да обиди никого. Тя само подсилва добродушието на героите, което на места дори граничи с наивност.  Това изразно средство прераства в самоирония и мисля, че последвалият цитат може да бъде от полза за някои пишещи и до днес:

"Написах три абзаца от един разказ и след това си ги прочетох. За произведенията ми са казвали някои нелюбезни неща, но и до сега не съм писал нещо, което може да се сравни с тези три абзаца. Хвърлих ги в кошчето за хартии и се помъчих да си припомня има ли изобщо някакви институции, които да осигуряват пенсия за пропаднали писатели."

Колкото до описанията на обстановката, преувеличаването, познато ни като изразно средство хипербола, е по-скоро с цел да се създаде ярка представа за конкретни, нетипични ситуации, отколкото да наблегне на тези ситуации или да изрази авторовата емоционалност. Изключителен разказвач, той не си позволява тази слабост.

И така, какъв е жанрът на „Трима на бумел”? Сигурно някой би избързал да ми каже, че е ясно още от заглавието – пътепис. Всъщност, както самият автор обяснява, неговата цел не е толкова да информира за особеностите на Шварцвалд (или която и да е друга точка от пресечните криви между минало и настояще на героите), а да забавлява. Съотношението между двете (информация и забавление) „се оставяше да бъде отсъдено от самия читател.”  Та, Вие отсъдете. Само че ако сте лишени от чувство за хумор и можете да си кажете   това не е възможно, - по-добре не започвайте тази книга. Единият от героите така и не може да разкаже една история, която се опитва да започне много пъти, защото тя е истинска. И накрая, един цитат в подкрепа на всичко това:

В тая работа въпросът не е кое е вярно и кое не е. Въпросът е как можете да накарате хората да повярват, че е.”