петък, 3 януари 2014 г.

Юнас Юнасон – „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна”




Издателство „Колибри”
Година – 2013
Преводач – Елена Радинска
можете да прочетете


В личния блог на шведа (впрочем, там можете да намерите разни подробности от биографията му, част от които са отбелязани и на задната корица на книгата) четем следните
Факти 
Автор на годината в Германия 2012 
Второ място - “Книга на годината” в Германия 2012 
6 милиона копия от „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна” продадени в целия свят 
Най-продавана книга в Швеция 2010 
Награда за най-продавана книга в Швеция 2010 
Преводни права продадени в над 35 държави за „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна”

Като добавите към това и личното описание на автора (пак в блога) „Една интелигентна, много глупава книга”, разбирате, че дори и без препоръките на сериозните книжни блогъри, също бих си я купила. А фактът, че я получих на панаира в ето тази екоторбичка на издателството съвсем завърши картината. Вярно е, от целия „улов” на този панаир започнах с романа на Чайна Миевил „Морелси”, за който вече Ви разказах тук, като реших, че ще посветя на Юнас Юнасон - този нов за мен автор - именно началото на новата година.

Трогателно е, когато писател прави посвещение на някой много близък роднина. В този случай, Юнасон посвещава тази книга на дядо си, който твърдял (откъде бихме могли да знаем дали е така): „Тези, които казват само истината, не заслужават да бъдат чути...”

Дали историята е истинска или не едва ли е от значение, но героят Алан Карлсон добива плътност още в първата страница на романа и вече знаем достатъчно за него, та дори и да си позволим лукса да очакваме какво ли не от този стогодишен мъж, осмелил се да прескочи прозореца.  Типичен пример за това, че краят трябва да бъде в началото на каквато и да било белетристична творба, а и добро обяснение на думите на С. Бекет: „Краят е в началото и все пак, продължаваш” (да четеш).

Как изглежда един столетник? Болни колене и кафяво-кафяво-опикано кафяво. Последното – на чехлите му и разбирате защо. Бъдещето му (една безлюдна гара) е отделено от оградата на гробището, но той я преодолява, благодарение на спомен от миналото. Можете да приемете тази колкото сюрреалистична, толкова и реалистична картина  както буквално, така и метафорично. А човек, чийто живот се е „проточил”, си позволява волности. Волности, които винаги вървят с последствия – включително и от криминален характер. Именно тук е ключът към развитието на историята, която съвсем не се ограничава само със сантименти. Тя не върви по права линия и минава на няколко плоскости. И всичко това с приятно намигване към простите неща в живота, а на места дори и с явна ирония. Като например две хиляди отпечатани и красиво оформени библии с един добавен стих. Но точно този стих, който фанатиците (какво ли пък ни интересуват те) биха заклеймили, сваля цената на произведението на изкуството. И още какви ли не небивалици, за които може дори и да не се досещаме. В тях някъде е вмъкната формулата за успешното им преодоляване, но няма да си позволя този спойлер под формата на цитат, защото ми се иска Вие да го откриете – някъде между страници 200 и 210. За цели сто години можете да се срещнете с кого ли не, да преживеете какво ли не и накрая, когато имате възможност да го разкажете, някои може да Ви помолят на колене да не го правите.

Знаете какви са съветите на лектори по творческо писане по отношение на диалозите – героите се предполага да изразяват себе си, а не да се превръщат в нечии говорители. Характерно за част от диалозите на Юнасон е, че той ги преразказва. Нещо повече – стига по-далеч от това като предполага какво биха казали някои животни като куче-следотърсач, та дори и слоница. Зад привидно обикновеното „той ѝ каза”, „тя попита” обаче има толкова много неизказано и предизвикващо размисли, че въведената една единствена реплика пряка реч изглежда неестествена.

Струва ми се, че точно тук е ключът към майсторството на Юнас Юнасон – придава на  до толкова простите, че чак невидими детайли („нещо толкова сложно да има толкова просто решение”) нещо необикновено. Превръщайки трагичното в комично, рисува живота такъв, какъвто е и изобщо няма да Ви интересува дали точно тази история е истинска или не – достатъчно е, че звучи правдиво и нямате търпение да разберете какво се случва. От друга страна, не забравя да напомни, че именно истината не звучи правдиво.

Колкото до конструкцията на романа, както намекнах в началото, тя е една сложна плетеница от минало и настояще. Всяка отделна нишка е част от красива композиция и следвате преплитането ѝ с другите. Не искате дори да правите догадки до къде ще Ви отведе. Само четете. И размишлявате. И разбирате. 

А текстът?  "Текстът е само един пикник, на който авторът донася думите, а читателите носят смисъла" Цв. Тодоров. Това какво ще занесете на пикника, приготвен Ви от Юнас Юнасон зависи от Вас.

Открих само три грешки в цялата книга – нищо работа. В ревюта от миналата година също го споделих – не е възможно да няма нито една грешка, но вярвам, че водещите издателства у нас ще постигнат и това.