неделя, 8 март 2015 г.

Защо станах независим автор

от Уорън Адлър, BookBaby” 
част от 
 
Уорън Адлър е автор на повече от 30 романа и сборници разкази, включително и „Войната на семейство Роуз“, който се превърна във филм и понастоящем се развива за продукция на „Бродуей“. Ето какво казва той за независимото публикуване.

Аз се спрях на електронната книга, а през деветдесетте – на POD (печат при поискване), убеден, че новата технология ще промени радикално бъдещето на книгоиздаването и би дало на автора шанс да контролира своята съдба. До тогава аз имах издадени 27 романа от водещи традиционни издателства, много от тях бяха преведени и издадени на различни езици. Също така, бях продал дузина мои книги за филмови адаптации, а три от тях бяха превърнати във филми. Едната беше „Войната на семейство Роуз“, с  Майкъл Дъглас и Катлийн Търнър в главните роли; другата беше „Иронии на съдбата“ с Харисън Форд и Кристин Скот-Томас и третата – тричасовата трилогия „The Sunset Gang”. Наскоро, и други творби са в активно развитие, включително продължението на „Войната на семейство Роуз“, със заглавие „Децата на семейство Роуз“

Аз взех решение да стана независим издател на собствените си творби, преди “Kindle” и други устройства да бяха направили своя дебют. По това време имаше нарастващо движение за цифровизация и различни смели предприемачи се бяха качили на борда с подобна визия. Историята на този период е белязана с грешки.

Когато “Sony” излезе с първия си приложим четец, аз бях помолен да направя първия опит за използването му през 2007 г. на шоу на потребителите на електроника в Лас Вегас, заедно с моя приятел Ник Тейлър, бивш президент на “The Author’s Guild”.  Опитът ни беше посрещнат с реакция на отегчение и приемането на по-нататъшното ми приложение на нови устройства на пазара - все така с липса на ентусиазъм.

Мотивацията за собственото ми авторско решение да се откажа от традиционните издатели беше и психологическо, и предприемаческо. Психологическото беше чисто лично. Аз съм бебе на „Депресията“. Баща ми бил сериозно ударен от нея и беше трудно за него да получи и задържи работата си. Той беше винаги в ръцете на другите и аз, още от малък, се заклех никога да не завися от другите, за да живея живота си. Да контролирам собствената си съдба винаги е била моя принципна мания.

Насилих се да се науча да бъда мой собствен шеф. Научих се да стана предприемач с мой собствен бизнес. Имах и друга мания – да стана писател, да разказвам истории, да пиша романи, пиеси, разкази, есета, стихотворения... пълна програма!

Отне ми 25 години, за да видя първия си роман отпечатан. Вероятно, причината за това е, че аз пиша само за това, което ме вдъхновява. Не мога да пиша по формула. Пиша, защото трябва и вярвам, че книгите ми са дали своя принос към литературата.

Такава обсебваща амбиция е и радост, и проклятие, приказка за продължително отхвърляне, обезкуражаване и обиди, а и за някои възторжени пробиви. Всички кариери в изкуствата в основата си са биполярни. Моята не е изключение.

Отвъд моментите на радост и сбъдване, от които имам по много, се прокрадва обсесията да контролирам. Технологиите ми предложиха подаръка на независимостта и суверениет. Така, бързо открих, че аз се бях прехвърлих от цвъртящия тиган в огъня.

И съм бил прав, и съм грешал по пътя на издаването на електронните книги. Бях прав да вярвам, че технологията е разрушителят на традиционното книгоиздаване. „Амазон“ е живото доказателство за това. Също така, бях прав, че това би повлияло както на независимите книжарници, така и на големите вериги.  Само седем години след излизането на “Kindle”, традиционното книгоиздаване се превръща в занаятчийска индустрия. Разбира се, че няма да умре напълно  - „Печат при поискване“ ще бъде последният начин за печатане и доставка на хора, които държат на книжно тяло на книгите си.

Това, в което съм грешал, беше, че не осъзнавах колко милиона книги ще се предлагат и никога няма да стигнат до издаване; колко много псевдо автори ще наводнят цифровия свят; колко много нови жанрове ще се появят и ще бъдат популяризирани; колко хора ще бъдат заразени със същата мания да пишат; колко мемоари ще наводнят пазара; колко лесно ще бъде да се направи електронна книга и дизайн на корица; колко хора ще си измислят начини да печелят от авторите; колко хитър, креативен и агресивен би могъл да бъде „Амазон“ в създаването на пазарни алгоритми и в търсенето на пазарна доминация.

Също така, не бях осъзнал колко труден и постепенно поскъпващ ще бъде процесът на откриване на нови автори и колко лесно може да бъде забравен един утвърден автор. Бих посъветвал по-голяма част от авторите просто да влязат в състезанието, без да се отказват от обичайната си работа и да наблюдават предубедено всички продажби, които се опитват да ги съблазнят, за да изпразнят портфейлите им. В момента финансовото бъдеще за работещите автори изглежда мрачно, особено за писателите на художествена литература – дори на тези, които в момента се наслаждават на най-добри продажби на печатни издания във физически книжарници. Много от тях ще бъдат бързо забравени.

Традиционните издатели, обединили се в корпорации през последните две десетилетия, са последните оцелели от една отиваща си епоха. Друга новопоявила се индустрия е тази на така наречените „експерти“ в социалните медии, които имат претенции, че държат ключа към вълшебната пръчица за откриване на автори. По мое мнение, нещата не опират до създаването и поддържането на знаменитости, авторови марки и продажба на книги. Не вярвам в това.

Телевизионните, кино- и политическите знаменитости имат предимството да са на показ и имената им да са разпознаваеми във всички области и те са в състояние да използват временната платформа, за да рекламират книгите си, много от които са написани от призраци. Колкото до тези, които разчитат на литературата, само няколко могат да пресекат магическия кръстопът към популярната култура, но повечето ще трябва да се задоволят с намирането на публика сред академици, приятели-аспиранти по творческо писане и литературни списания, които все още сществуват онлайн, повечето от които разчитат на подаяния.

Така нареченото „литературно стабилизиране“ на уютна клика от познавачи, академици, практикуващи и носители на професионални награди ще продължи да функционира, за да запази жива основната културна категория, но те ще оценяват по-малко предложения не защото талантът е изчезнал, а защото каналът е толкова задръстен с тях, че е трудно да се открие диамантът, покрит с мърсотия. Простете снобарията. Аз съм обучен по канона на класиката.

Има все още голям пазар за политици, чието изискване за известност ги държи в новинарските емисии. Но тъй като политиката е станала кървав спорт и като зрители ние, бедните граждани от кулоарите, нямаме търпение да проследим поредната им политическа битка и лични прегрешения. Като цяло, книгите им са или пропаганда, или отчаян вик за историческа издръжливост. Има пазар и за такъв вид бизнес книги, особено тези, които предричат упадъка на капиталистическата система и теориите за корективни действия, за да се предотврати неизбежната катастрофа.


И така, искам да кажа, че съм щастлив да доложа, че се чувствам комфортно относно решението си да поема контрола над собствената си съдба в писателската търговия. Да призная, това е все още работа в прогрес, но поне мога да се наслаждавам на илюзията, че съм се изпотил здраво и съм създал нещо, което ще живее поне до тогава, докато съществува кибер пространството и може би, само може би, ще привлече приключенски настроени търсачи, които може и да открият някакво частично удоволствие и прозрение за това, което е било важно в годините ми на люлеене на литературния прилеп.