неделя, 15 ноември 2015 г.

Защо самопубликуването прилича много на отглеждането на бамбук

Стивън Шпац, BookBaby

Успехът, дошъл за една нощ, отнема години на работа, точно така, както бамбукът отнема години, преди да покълне. Дали ще се самопубликувате или ще търсите добро предложение, няма значение – търпението е крайъгълният камък за успеха на един автор.
Представете си, че сте фермер, който посява семена в плодородна почва. Вие се грижите нежно и с любов за тези семена, постоянно плевите, поливате и торите. И после очаквате първите признаци на живот. И чакате...поне пет години.

Да, точно така. Половин декада. Добре дошли в живота на фермера, който отглежда бамбук. Дори със съвършени грижи и поддръжка, няма да видите някакъв прогрес по-рано. Дори не сте сигурни, че онова, което сте засадили, е още живо.

Така ми хрумна, че самопубликуването прилича много на отглеждането на бамбук. През последните няколко седмици получих множество писма от автори, които са... е, да обобщим – обезкуражени. Те са поливали „семената” на литературната си кариера по същия начин. Те:

Имат книга, която са публикували сами – в някои случаи, няколко книги.
Потърсили са и са наели професионален редактор за ръкописа си.
Изпълнили са повечето от задачите за рекламиране на книга, което включва и получаване на безплатна рецензия и други такива.

И все пак, подобно на търпеливия фермер, който отглежда бамбук, тези автори не виждат признаци на живот от техните литературни усилия. Пишат ми, за да ме помолят за съвети и идеи, които да им помогнат в начинанието. Моят отговор? Разказвам им за „успеха, покълнал за една нощ” на фермера, който отглежда бамбук.

И както продължава историята, неопитният бъдещ фермер, който отглежда бамбук, се сблъсква с трудния избор: Той е толкова уморен да чака покълването на растението, че се обезкуражава. Ако разрови растенията, за да ги провери – е, той ще убие семенцата.

През това време, опитният, пожънал успех фермер, който отглежда бамбук, продължава да се грижи за семената. Ден след ден, дори когато е обезкуражен. Дори, когато подозира, че няма смисъл.

После, след пет години труд и вяра в нещо, което не може да види, получава наградата си, която е граничещото с чудо израстване за една нощ. Някои видове на растението могат да израснат до зашеметяващите  три фута (0.91 м.) за 24 часа и накрая да стигнат до височина от 100 фута (около 34 м.).

Ама наистина ли това израстване се случва за една нощ?

За всеки друг, освен за фермера, е доста лесно да каже „да”, тъй като очевидното порастване се е случило само за това време. Но дори милиметър от него не би могъл да прорасне, без вярата на фермера и последователните му действия ден след ден, за да отгледа нещо, което все още се развива – въпреки че не може да го види.

Най-лесно е авторите да се ядосат, когато нещо не се случи незабавно или с темпото, което биха искали да се случи. Като четем за „успеха за една нощ” на самопубликували се автори като Е. Л. Джеймс и Джон Лок, само наливаме още масло в огъня.

Когато се ядосваме и не виждаме резултатите, които искаме, е много лесно да се откажем. Като изхвърлени бамбукови семена, нашите мечти на писатели могат да умрат в почвата, преди някога да са имали шанса да покълнат. Ние си мислим...

Какво значение има? Книгите ми не се продават. Не напредвам по никакъв начин.

А какво всъщност са постигнали авторите?
Станали са по-добри писатели. Неминуемо, втората книга е по-добра от първата. Третата книга пък е по-добра от втората. Като подобрявате и усъвършенствате способностите си, резултатите няма да закъснеят.
Повишили са нивото на знания по отношение на света на самопубликуването. Тежките удари, които са понесли, са им подсигурили безценен опит, който продължават да надграждат. Самото четене на блогове на самопубликували се автори помага за обучението на писателите по отношение на бизнеса със самопубликуващи се автори.
Създали са нови връзки и приятелства. Щастлив съм да отбележа, че общността от автори нараства. Има дузини форуми, където авторите могат да обменят съвети и идеи. Дори известни автори, които са на върха на хранителната верига – такива като Хю Хауей и Дж.А. Конрат - с удоволствие споделят своите мисли, мнения и дори резултати от продажби.

Тази част от израстването като самопубликуващ се автор представлява част от постоянното подобрение, което може да предначертае пътеката до крайната ви цел. Може и да не сте в състояние да видите всяка стъпка, която ще ви отведе до края на пътуването, но ще можете да мислите в тази посока с непоколебима решителност, за да продължите напред.

Ако се откажете от тези частични стъпки към подобренията, които са от особено значение, няма да имате на какво да се опрете през следващите пет години. Ако има поне едно нещо, на което да ни е научил бамбукът, то е е,че търпение + постоянство (по отношение на правилните неща) = израстване.


Да си припомняте това ежедневно, ще улесни напредъка ви, дори когато ви се стори, че нещата са се закучили. Един ден, без предупреждение, усилията ви ще покълнат и този „успех за една нощ” неочаквано ще бъде вашият.