неделя, 18 март 2018 г.

Under the Basho - two of my haibuns

“Be a good girl and pass me the salt, please.”
“But why, granny? Mom calls it “the white death”. White or black, I don’t want you to die.”
“None has died of salt but think a little – how bland your favorite meals would be without it. Here, taste this.”
“Gross! Chicken soup with no salt is like a child with no Granny”
whirlwind
Shubert’s Symphony №8
unfinished
Как така?
- Бъди добро момиче и ми подай солта, моля.
- Защо, бабче? Мама казва, че тя е „бялата смърт“. Бяла или черна, аз не искам да умреш.
-  Никой не е умрял от сол, но помисли – колко блудкави биха били любимите ти ястия без нея. Ето, опитай.
- Гадост! Пилешка супа без сол е като дете без баба.

вихрушка
Симфония №8 от Шуберт
           н
езавършена

According to a legend, boys and girls were sent by the Chinese emperor to an unknown land to bring back chrysanthemums to their country – the flower that could be picked only by people with pure hearts because it consisted of the elixir of life. Those children, however, stayed to live on the island that we know as Japan today.
old postcard -
the signature on its back
fades away
жълто
Според една легенда, момчета и момичета били изпратени от китайския император в една непозната земя да донесат в родината си хризантема – цветето, което можело да бъде откъснато само от хора с чисти сърца, тъй като съдържало еликсира на живота. Тези деца обаче останали да живеят на острова, който днес познаваме като Япония.
стара картичка -
избледнява подписът                      на гърба ѝ