петък, 31 март 2023 г.

Кокалянски Урвич и материалният израз на чувството за собственост

 


След посещението ми на местността "Гарванец", знаех, че съм пропуснала едно обещано връщане след отиването до кокалянския манастир "Св. Николай Летни", а именно - Кокалянския Урвич. Нещо не беше наред още от самото начало. Въпреки че спирката, носеща името на споменатия манастир, се обявява в автобус №3, шофьорът е шокиран за това къде е най-безопасно да ми спре. Накратко, такава спирка, в посока Долни Пасарел, липсва. Водачът, обаче, е много отзивчив и ми съдейства. Маршрутът ми е повече от ясен и скок-подскок по моста, та по пътя за манастира, но вместо да завия надясно, поемам първата пътека вляво след тази отбивка и пак скок-подскок - до първата табела "Кокалянски Урвич". 


Вдясно са останките и информационната табела, а вляво е кула Мелница, която е "върху трасето на крепостната стена и през Средновековието е имала отбранителни функции, след края на Второто бъблгарско царство. Построена е в мелничарски силоз. В новите руини през 2018 година бе намерен сложен хромел, три плочести камъка за мелене на жито". 

"Цитаделата е разположена в най-високата част от западния хълм Урвич, заема площ от 1000 кв.м. и материалите, които се откриват там, обхващат времето от Късната Античност до Късното Средновековеие IV - XVII век". 






"Манастирът около църквата "Св. Илия" съществува от края на XVI век до края на XVII век. Той е разположен на площ от 1340 кв. м. Състои се от запазено крило с трапезария, кухня, мазе и южно крило с 8 помещения."

(всички цитати са от споменатата информационна табела)












Разбира се, най-атрактивна е самата кула и завих вляво, за да стигна до този надпис. Ако не го разчитате, той гласи: "Уважаеми посетители, вила "Урвич" е частна собственост!"... Следват заплахи за наказание, в случай, че решите да почукате дори, без да имате уговорка; че надникнете през оградата или пък недай боже, се покачите там... Няма да коментирам, но следващия път, когато решим да се тупаме в гърдите,  сравнявайки нашата богата история (за тази на Урвич, прочетете където искате, например - в "Уикипедия", ако не ви се четат енциклопедии) с нищожната на някои незначителни "държавици", може и да се позамислим. Знам само, че при посещението ми до Серес пак така припкайки се качих до останките от тяхната крепост, до която има заведение, но никой не ви пречи да разгледате съвсем безплатно това, което ви интересува. 




За да повдигна леко разваленото ми настроение, избрах да се върна по козята пътека под частната собственост и да снимам поне отвън и отстрани, а и да се насладя на природата наоколо. Точно на моста под спирката ме заговори англоговорящ азиатец и когато разбра, че най-интересното е частна собственост, неволно отрони: "But why?!" 










Километрите не бяха много и реших да се върна към Кокалянско ханче пеша по изпитания вече маршрут и да си припомня необичайните скални лица. 







Тъкмо снимах отново "Дяволския мост" и малко по-надолу видях отбивка вдясно - превъзходна пътека! Учудих се как така не съм я видяла миналата година, но нищо. И пак с моето скок-подскок, първо по "царския път", за да стигна до заградени дворове и да се окаже, че мога само да се върна в обратна посока към реката. Казвам си - какво пък, време много, ще мина по по-обраслата пътечка. Да, ама не - култова фраза, не се нуждае от кавички. Стигнах до бариера и макар че беше свалена (не, не - вдигната), опитът ме е научил, че не бива да продължа. И така, върнах се аз пак на пътя  - съвсем не натоварен в работен ден и какво да видя?! В другия край на пътечката, пак бариера, а зад нея тези бездомни кучета. Какво да ви кажа - отглеждам кучета почти през целия си живот, храня бездомничета, но сутринта, с периферното зрение засякох заглавие в интернет сайт за новини, разказващо за жена, убита от глутница бездомни кучета. Да, да, самото заглавие разказва историята. Слава богу, тези сладури се ограничиха само с лаене, но да му се невиди - намерете по-достоен начин да си пазите собствеността! Какво ли би станало, ако собствениците на гореспоменатата вила пуснеха кучета по козята пътека, а?!



Ускорих крачка и скоро бях на спирка "Кокалянско ханче" и то съвсем предвидливо - успях да се кача на идващия автобус 3, а после да се прекача на метро. Ето го и маршрутът ми с все излишното отбиване, за което ви разказах: 



Няма коментари:

Публикуване на коментар