(около) Кокаляне

 Често се шегувам с приятели, че предпочитам "Витошка" пред Витоша, но и аз имам своите моменти, в които ми се иска "да хвана гората". За да пречистя мисълта си. За да се насладя на тишината. За да дишам дълбоко, без да се задъхвам (освен по стръмното, но и там се справям все по-добре). 

Има и такива моменти, в които взимам назаем 5-6 часа от работното си време и отчитам плюсове и минуси на това "да хвана гората" в работен ден и ... сама. Плюсовете са, че движението по пътя е почти нулево и не е нужно да очаквам хората да се съобразяват с мен или аз - с тях. Не ми пречат, но, да, онези моменти, за които споменавам по-горе.

На 21.02.2022 г. взех въпросния заем, прецених внимателно как да го върна още същия ден и се отправих към Кокаляне. Озовах се на метростанция "Цариградско шосе" 21 минути преди идването на автобус №3 и веднага смених първоначалния план. Качих се на "единичката", както го наричаше баба ми, и слязох на последната му спирка - "Кокалянско ханче". Посъветвах се с моя "Стронцо" (GPS-а) и поех пеша към манастира "Св. Николай Летни". 

това е колаж от снимки, запечатали гледките, които спираха и краката, и дъха ми по пътя

а ето ги и приятелчетата, с които се гледахме с любопитство едни други по пътя. Човек бързо осъзнава колко по-опасен е нашият вид, отколкото всички други форми на живот около нас

тук виждате мостовете по пътя ми. Единият от тях е "Дяволският" над река Ведена. Заслужава си човек да спре за малко и да опита да хване ритъма на водата

Ако не сте настроени толкова авантюристично като мен, можете да сверите разписанието на автобус №3 и да слезете на спирка "Манастир Св. Никола" (трета след "Кокалянско ханче") - не, няма грешка, това е името на спирката, - да пресечете шосето и да пийнете вода на чешмата, построена от ГУСВ, с надпис:

"Народът с обич го дарява

и казва топло от сърце

за мъжеството - 

               - чест и слава

на трудовашките ръце"

да видите паметника, изграден през 1960 г. и да научите повече за него от паметната плоча. След това, вляво, ще видите пътека, която никак не е трудна и скоро ще видите разклона за

манастира "Св. Николай Летни". Туристите, свикнали да се разхождат с домашните си любимци, да имат предвид: едва преди последния завой има табела, предупреждаваща, че няма да можете да влезете в манастирския двор с куче - едно е достатъчно там. Абсолютна душичка, която поздравява с махане на опашка. Манастирът е действащ, но без монаси и е част от Софийската "Мала Света Гора". Предполага се, че е основан между X и XII век. Повече информация можете да намерите в "Уикипедия" или тук

на връщане отново поех към "Кокалянско ханче" и видях вдясно, но отдалече, Кокалянския Урвич - мястото на което цар Иван Шишман и воините му защитавали последната твърдина на българската държава от 1382 до 1389 г. 

за малко да забравя да се снимам, а не бива виден нарцис като мен да пропусне да го направи (с намигване и полуусмивка) 

прибрах си и малко от великолепната природа у дома - да ме зарежда с мощната си енергия, особено ако прогнозите за още сняг се сбъднат