понеделник, 9 септември 2024 г.

Черни връх, моя любов!

 Кардио от 9.25 км. с 513 м денивелация. От х. "Морени", до х. "Алеко", по стената, за да установя с благодарност, че на заслон "Заека" вече има вода, пет минутка и към Черни връх, който се заигра с някакъв облак, но докато стигна да гушкането със Спас, се бяха наиграли. По очевидни причини, колче 25 ми стана любимо. Върнах се по пътеката към "Морени" като се отклонили съвсем за малко до вече не неработещата чайна "Голи връх'. Малко статистика 1. Излязох от нас в 7:30, а в 14 се прибрах - имам пътувания с метро и автобус и в двете посоки. 2. Разстоянието и времето до всяко едно от изброените места е от хотел "Морени" и изглежда така: Морени - Алеко: 740 метра/9 мин. Морени - Заека: 1.700 км./37 мин. и кратка почивка за вода Морени - Черни връх (вж по-горе откъде): 3.550 км./80 мин. и бързи снимки Морени - Морени (кръгче): 9.250 км./175 мин., реално в движение - 150 мин.


















събота, 7 септември 2024 г.

Тренировка в градски паркове

 За щастие, София е една от столиците с достатъчно паркове за разходки и тренировки. Само днес успях да мина - със спортно ходене, комбинирано с тичане и стегната разходка - през пет от тях. Да видя толкова много трениращи, включително деца (част от 5 км. рън в Южен парк), беше радост за окото. Ето няколко кадъра (деца не снимам без разрешение) и засеченото от "Страва" днес: 
















неделя, 1 септември 2024 г.

Златните мостове - връх Черната скала на Витоша, 1869 м. - Златните мостове

 Една отдавнашна мечта - да се кача на връх Черната скала, 1869 м., на Витоша - вече е сбъдната, благодарение на чудесните ми приятели планинари Тео и Ива. Без страх тръгнахме от Златните мостове, отбихме се до изоставени хижи, снимахме се и се повеселихме безгрижно като деца на люлката и беседката с красива гледка под хижа "Бор". Тогава вече поехме по пътека към Черната скала. Маркировка - никаква. Желание и смелост - безгранични. Признаваме си, че по пътя на връщане криволичехме по пътеки, водещи до никъде и се "гмуркахме" в клек и борови клони, но няма нищо случайно. Така закалихме мускули, психика и приятелство. Обещаваме си отново да опитаме този маршрут следващата година с друга изходна точка.