Лотар Вайзе „Операция „Марсиански гиберелин”

Лотар Вайзе (1931-1966). Текстилен инженер и главен технолог в текстилна фабрика, става професионален писател-фантаст през 1962 година. Първата му повест – „Тревога на станция „Айнщайн”, обаче, е публикувана още през 1957 година в съавторство с К.Х. Бел. Лотар Вайзе е и сценарист на филма „Операция „Проксима Кентавър”.

През 1974 година, преведена от Михаил Шакле, „Операция „Марсиански гиберелин”, е на българския пазар, издадена от издателство „Народна култура”.

Обикновено се ревнува от прекалената известност на партньора – съмнения, страхове и самота се превръщат в постоянни спътници. Как да изтълкуваме, обаче, репликата:

„Ревнувам ли го от неизвестността, в която изчезва? Затова ли бдя до него?”

Струва ми се, че единственият възможен начин е – като отдаденост от обич. Докато Евелин се опитва да помогне на съпруга си Роланд Блюнер, загубил нещо повече от физическата си цялост по време на мисия до Марс, тя установява, че веществото, което двамата единодушно наричат „марсиански гиберелин” е голямата тайна, която двамата трябва да разбулят и да превърнат в свой съюзник. Гиберелинът е растителен хормон, образуван от гъбата Gibberella, който стимулира силно растежните процеси както у едногодишните, така и у многогодишните растения. Той е тяхно проклятие и спасение. Проклятие, защото то е наркотик, без който Роланд не може нито да заспи вечер, нито да се събуди сутрин. Спасение, защото дава шанс на някогашния блестящ учен да се върне към своите занимания, след като един ден неволно е докоснал обикновено растение с неизмити от наркотика пръсти. Тази случайност събужда изследователския дух на Роланд и хората, свързани с него.

Това, което е наистина впечатляващо в този научно-фантастичен роман е, че той е своеобразна история на изследователския дух, заложен у хората. Те ще превземат нови светове – Венера, Марс. Ще носят частици от тях у дома. Дори и да не знаят какво да правят с тях и какво са спечелили или загубили, те ще го правят, за да преоткриват Земята отново и отново, защото какво сме ние, без да познаваме красотата на родния си дом.