петък, 30 юли 2010 г.

Том Холанд


Име, което любителите на книги за вампири със сигурност са запомнили след като са прочели семпло формулираното заглавие „Вампирът”, но останали впечатлени, както от задълбочените исторически познания на автора, така и от красотата на неговото въображение, имайки предвид изобилието от книги на така наречената „вампирска тематика”. И така, кой е Том Холанд? Информацията, която ви предлагам за него е преводна от личния сайт на писателя:

Роден през 1968 година, отгледан в село Бродчолк, Сейлсбери Уилтшер, Англия. Учил е в университетите Кеймбридж и Оксфорд. Понастоящем живее в Лондон със съпругата си, двете им дъщери и две котки.
Романите му, повечето от които са със силен свръхестествен елемент, са колекция от разнообразни периоди от история, вариращи от древен Египет до 80-те години на 19-ти век в Лондон. Автор е и на три исторически книги, които са получили престижни награди.”Рубикон: труимфът и трагедията на Римската Република”, спечелила му наградата за история „Hessell-Tiltman” и номинирана за наградата „Samuel Johnson”. На „Персийски огън: първата световна империя и битката за Запада” е била присъдена наградата „Anglo-Hellenic League's Runciman” през 2006. Новата му книга „Милениум: Краят на света и фалшификациите на християнството” е публикувана с широка подкрепа на критиката през есента на 2008 година.
Адаптирал е Хомър, Херодот, Тукидид и Вергилий за ВВС. Понастоящем работи върху превода на Херодот за „Penguin Classics”. През 2007 г. е награден от „Classical Association” (чийто член е понастоящем), като „индивидуалист, който е направил най-много за представяне на проучване на езика, литературата и цивилизацията на Древна Гърция и Рим”.

„Вампирът”

Когато видях заглавието се усмихнах скептично, защото незнанието провокира само елементарни реакции. За да преодолея импулса, все пак взех книгата в ръце и прелистих. Името Байрон ми беше достатъчно, за да я купя. В главата ми нахлуха не особено красиви мисли, които се плъзгаха натам – дали не е някакво оскверняване паметта на един от любимите ми поети? Кой е този Холанд, да му се не види?! За щастие, ежедневието ми е свързано с достатъчно пътуване с градския транспорт и имах възможност да зачета книгата веднага. Рискувах да пропусна спирката, рискувах да забравя ангажимент (не, не ми се е случвало), но да остана потопена в магията на повествованието.
Във „Вампирът” няма да се отегчите от досадни забивания на кол в сърцето – още по-малко на националния флаг на същото място - нито на носене на чесън и други клишета. Напротив, ще разберете, че вампирите, макар и да убиват, подтиквани от смъртоносна жажда, могат да бъдат изключително полезни за човечеството – носители на знания, пазители на ценности. Въпрос на личен избор дали ще се отдадат на егоистични наслади или ще превърнат проклятието си в благословия, но за другите, не за себе си.
Лорд Байрон наистина бива превърнат във вампир, но неговият създател – великият Вакел паша (аз, лично, не бях чувала името му до този момент) – го превръща в превъзхождащо своя род същество, което успява да се срещне с никому непознати сили. Той го дарява не само с безсмъртие, но и със знания, зазидани там, в мрачния, никому недостъпен свят. Самият Ахасвер – скитникът-евреин – ще прояви любопитство към същността му. Сладострастният красавец Лавлейс ще му се ядосва, но ще го следва безропотно. Завистливият личен лекар на Байрон – единственият създаден от него вампир – ще ревнува до смърт. Собствена и на най-близкото си същество.
Том Холанд надскача клишетата и не ни очарова с красотата на вампирите и не парадира с възможността да ни запознае с тайната, която ги пази вечно млади. Всъщност, само някои от тях. Каква е тя ли? Не, няма да ви кажа, защото за да стигнете до нея трябва да четете последователно и задълбочено „Вампирът”. В противен случай, ще ви разваля удоволствието.
Всъщност, „Вампирът” е може би, една от най-вълнуващите любовни истории, надхвърлила всяка сантименталност, довела до вечното търсене на единното цяло, което не търпи поругаване и жестокост.
Прочетете я, ако тази тематика не ви е чужда. Има какво да се научи.

3 коментара:

  1. Потвърждавам, вярно е! Докоснах се до тази книга благодарение на човек, който е много повече от приятел за мен и не съжалявам!:)

    ОтговорИзтриване
  2. Интересна и увлекателна статия!
    Човек винаги може да обогатява знанията си.
    Важното е да го желае.
    Благодаря, Веси! :)))
    Адмирации!!!!! :)))
    Николай

    ОтговорИзтриване
  3. Pretty! This has been an incredibly wonderful post. Thanks for providing these details.
    Review my website ; read this blog and get stoned

    ОтговорИзтриване