Име, което любителите на книги за вампири със сигурност са запомнили след като са прочели семпло формулираното заглавие „Вампирът”, но останали впечатлени, както от задълбочените исторически познания на автора, така и от красотата на неговото въображение, имайки предвид изобилието от книги на така наречената „вампирска тематика”. И така, кой е Том Холанд? Информацията, която ви предлагам за него е преводна от личния сайт на писателя:
Роден през 1968 година, отгледан в село Бродчолк, Сейлсбери Уилтшер, Англия. Учил е в университетите Кеймбридж и Оксфорд. Понастоящем живее в Лондон със съпругата си, двете им дъщери и две котки.
Романите му, повечето от които са със силен свръхестествен елемент, са колекция от разнообразни периоди от история, вариращи от древен Египет до 80-те години на 19-ти век в Лондон. Автор е и на три исторически книги, които са получили престижни награди.”Рубикон: труимфът и трагедията на Римската Република”, спечелила му наградата за история „Hessell-Tiltman” и номинирана за наградата „Samuel Johnson”. На „Персийски огън: първата световна империя и битката за Запада” е била присъдена наградата „Anglo-Hellenic League's Runciman” през 2006. Новата му книга „Милениум: Краят на света и фалшификациите на християнството” е публикувана с широка подкрепа на критиката през есента на 2008 година.
Адаптирал е Хомър, Херодот, Тукидид и Вергилий за ВВС. Понастоящем работи върху превода на Херодот за „Penguin Classics”. През 2007 г. е награден от „Classical Association” (чийто член е понастоящем), като „индивидуалист, който е направил най-много за представяне на проучване на езика, литературата и цивилизацията на Древна Гърция и Рим”.
„Вампирът”
Когато видях заглавието се усмихнах скептично, защото незнанието провокира само елементарни реакции. За да преодолея импулса, все пак взех книгата в ръце и прелистих. Името Байрон ми беше достатъчно, за да я купя. В главата ми нахлуха не особено красиви мисли, които се плъзгаха натам – дали не е някакво оскверняване паметта на един от любимите ми поети? Кой е този Холанд, да му се не види?! За щастие, ежедневието ми е свързано с достатъчно пътуване с градския транспорт и имах възможност да зачета книгата веднага. Рискувах да пропусна спирката, рискувах да забравя ангажимент (не, не ми се е случвало), но да остана потопена в магията на повествованието.
Във „Вампирът” няма да се отегчите от досадни забивания на кол в сърцето – още по-малко на националния флаг на същото място - нито на носене на чесън и други клишета. Напротив, ще разберете, че вампирите, макар и да убиват, подтиквани от смъртоносна жажда, могат да бъдат изключително полезни за човечеството – носители на знания, пазители на ценности. Въпрос на личен избор дали ще се отдадат на егоистични наслади или ще превърнат проклятието си в благословия, но за другите, не за себе си.
Лорд Байрон наистина бива превърнат във вампир, но неговият създател – великият Вакел паша (аз, лично, не бях чувала името му до този момент) – го превръща в превъзхождащо своя род същество, което успява да се срещне с никому непознати сили. Той го дарява не само с безсмъртие, но и със знания, зазидани там, в мрачния, никому недостъпен свят. Самият Ахасвер – скитникът-евреин – ще прояви любопитство към същността му. Сладострастният красавец Лавлейс ще му се ядосва, но ще го следва безропотно. Завистливият личен лекар на Байрон – единственият създаден от него вампир – ще ревнува до смърт. Собствена и на най-близкото си същество.
Том Холанд надскача клишетата и не ни очарова с красотата на вампирите и не парадира с възможността да ни запознае с тайната, която ги пази вечно млади. Всъщност, само някои от тях. Каква е тя ли? Не, няма да ви кажа, защото за да стигнете до нея трябва да четете последователно и задълбочено „Вампирът”. В противен случай, ще ви разваля удоволствието.
Всъщност, „Вампирът” е може би, една от най-вълнуващите любовни истории, надхвърлила всяка сантименталност, довела до вечното търсене на единното цяло, което не търпи поругаване и жестокост.
Прочетете я, ако тази тематика не ви е чужда. Има какво да се научи.
Потвърждавам, вярно е! Докоснах се до тази книга благодарение на човек, който е много повече от приятел за мен и не съжалявам!:)
ОтговорИзтриванеИнтересна и увлекателна статия!
ОтговорИзтриванеЧовек винаги може да обогатява знанията си.
Важното е да го желае.
Благодаря, Веси! :)))
Адмирации!!!!! :)))
Николай
Pretty! This has been an incredibly wonderful post. Thanks for providing these details.
ОтговорИзтриванеReview my website ; read this blog and get stoned