/на всички онези, чиито крила на вдъхновението
са били отрязани в полет, заради псевдо-критерии/
Автобусът беше претъпкан. Едва пъплеше по „Цариградско шосе”. „Трафико – враг на графико!” – ядосваше се шофьорът Пешо. Изведнъж, усмивка озари лицето му. Възхитен от римата, която беше създал, той повтори изречението още веднъж. И така, и иначе, нямаше как да излъже движението – не беше с маршрутка. Пусна мислите си на свобода и сякаш някакъв друг глас започна да шепне в главата му:
У училище-мъчилище,
ме немаше у лит’ретурата –
(бах ти културата!)
Ма га чуех стихотворение,
имах вдъхновение.
У всека сричка
виждах Величка –
моя съуч’ничка
и връо математичка.
Сметаше на ум по двайс’ и две
как да ме ... разбере.
Стихчета й аз редях,
Ма станах за смях.
Те за туй шофьор станах
и Величка отървах.
Пешо въздъхна. Сякаш камък беше паднал от сърцето му. Издърпа листа с графика от таблото, обърна го на обратно и започна да пише. Римата го унесе така, че забрави и трафика, и графика. Даже му се стори, че чува мелодия и затананика. Думите се нижеха сами върху листа.
Силен удар спря заниманията на шофьора. Той падна върху волана. Пред очите му изникна лицето на Величка. Бледо. Строго. С очила. Очите й – зелени и големи. Устните й шепнеха нещо, а той не можеше да я чуе. После всичко потъна в мъгла. Бяла. Гъста. Студена.
...
Валеше дъжд. Почти цялото ДЕПО се беше събрало около отворения гроб.
„Душица човек беше Пешо.”
„И поет.”
„Мамка му и живот!”
В далечината една самотна женска фигура пристъпваше бавно. Очилата й бяха замъглени от стичащите се дъждовни капки. Бледото лице приличаше на восъчно. Само леко помръдване на устните даваше някакви признаци на живот.
Без поезия, животът е илюзия! А ние често му слагаме спирачки, като лишаваме себе си или хората около нас от желаните му мигове, знания, признания или обич. Покланям се пред всеки убит поет и красота! С пожелание за все по-малко суета, предразсъдъци и студенина и повече истински /изживян/ живот, Ви позрдравявам за хубавата творба!
ОтговорИзтриванеБлагодаря за породените размисли!
Има моменти когато определени антагонисти в живота го правят досаден и тягостен.
ОтговорИзтриванеХубаво е,че съществуват мислещите, филисофско настроените личности, творците на изкуството и словото, изразяващо богатството на мисълта и поетичните форми...
Както казва "Анонимният", всички са смъртния,дори и творците на изкуството, словото и т.н., но създаденото от тях живее във времето, а с него и творецът - великият "създател" - представител на красотата на съзидателната мисъл.
Прекрасен разказ Веси !!!
Адмирации!!!
Николай