Участието ми в "Поетично кафене", м. април, 2011

Тема: Поезия и музика и моето участие в тази тема, което можете да видите и тук
1. Ах, този саксофон!
/под съпровода на "Highway Blues", композитор - Mark Seales' на саксофона - Ernie Watts/

Саксофонът се извива. Стойката му е абсолютно правилна. Затова и всеки звук напомня частичка от рая. Ангелско песнопение. Божествена музика.
Jazz. Ballantine’s. Роза.
Ти! Това си ти в три думи.
Не обичам скоч. Розите ги предпочитам, ако са четири върху онзи етикет. Capiche? Джазът ме вълнува, но не заради теб. Въпреки теб.
Този саксофон! Каква стойка! Какъв звук!
Точно сега ли трябваше да ми се обадиш? Не, не обичам пиано-барове. Кой свири? А-а. Ами чудесно! Върви, върви. Не, няма да дойда.
Ноември е. Розите са парникови. Ти ще избързаш да поръчаш скоч. Всъщност, знаеш ли? Никога не съм обичала откъснати цветя. Вече не пия. Не ми е и до джаз.
Само този саксофон. Ах, този саксофон!



Музика
/по Равел, "Павана за една мъртва инфанта"

слушам
павана
(за една мъртва инфанта)
времето –
вярно куче
близва
(ръката ми)
дим
да го няма
…
музика
безвремие
тишина


Съвременната Пепеляшка

Мете.
Танцува.
Плаче.
И пак мете.
"Парици трябват".
Как би танцувала
(не само със метлата)!
Но пък сълзите
й напомнят -
часът е пак дванайсет.

подаръкът ми за "Поетично кафене"

Две цигулки танцуват
в ангелски съпровод